Ад

Еврейската дума шеол, която в Св. Писание е преведена ад, понякога означава "мястото на духовете на мъртвите" - Пс. 16:10; Ис. 14:9; Ез. 31:16. Много места в Писанието доказват колко е невярно твърдението, че евреите не знаели нищо за бъдещия живот.

Думата ад по принцип се употребява, за да обозначи мястото за наказание в онзи свят, което се нарича и преизподня. (Виж 2Пет. 2:4, където се говори за ангелите, които били съгрешили, че Бог ги хвърлил в преизподня). Ужасите на ада са описани в Писанието и по друг начин. Адът още се нарича: външна тъмнина, огнена пещ, вечен огън, мрачна тъмнина, огнено езеро и. т. н. - Мт. 8:12, 13:42, 22:13; 25:30,41; Мк. 9:43-48; Отк. 20:14. Душите, които отидат в ада няма да могат да гледат Бога и да се наслаждават на Неговата любов; ще бъдат лишени от всяко блаженство; ще гният във вечен грях; ще ги гризе съвестта като размишляват за миналото си; ще чувстват справедливостта на Божия гняв, и ще се мъчат в най-различни мъки определени от Божия закон. Мъките в ада ще бъдат по-тежки или по-леки в зависимост от степента на виновност на законопрестъпниците - Мт. 10:15, 23:14; Лк. 12:47,48. Обаче наказанията ще продължават вечно, както ще продължи вечно и небесното блаженство.

назад

съдържание

напред