Апокрифи

Означава скрити, покрити, и когато се отнася за книги се отнася до онези, които се представят за свещени, но действително не са боговдъхновени, и не са били приети за канонични. Те са два вида:

I. Тези, които са съществували по времето на Христос, но не са приети от евреите в канона на Старият Завет, защото не са били написани на Еврейски, и не са се считали за Боговдъхновени. Тези апокрифни съчинения са тринадесет или петнадесет на брой: Варух, Еклесиаст (или Премъдрост на Исус - Син Сирахов), Премъдрост Соломонова, Товит, Юдит (притурка към книгата Естир), две (а в някои издания три) книги на Макавей, втора (а в някои издания трета) книга на Ездра, Песен на трите отроци (притурка към Даниил 3гл.), Сусана, Вил и Змей (притурка като 13 и 14гл. на книгата Даниил). Гръцкият език на тези книги е примесен с еврейски идиоми, което доказва, че те са писани в Александрия, в продължение на 300 години преди Христа, и понеже Гръцкия превод на Еврейската Библия от Седемдесетте е преведен на същото място и от същите по вид хора, той често е придружаван от тези не боговдъхновени Гръцки съчинения, и по този начин те придобиват едно общо разпространение. Йосиф и Филон от първи век след Христос, ги изключили от канона. Талмудът не споменава нищо за тях и от различни преписи на писанието на Стария Завет през първите векове, става явно, че тогава както и сега те не са съставлявали Еврейския канон. Никое от тях не е споменато от Христос или от апостолите; те не са признати от Църковните отци, и собственото им съдържание ги осъжда, тъй като изобилстват с грешки и несъвместими неща. Някои от тях обаче са важни заради историческото си съдържание, поради нравствените и благоразумните си правила, и поради изясненията, които дават за древните времена.

II. Тези, които са писани след времето на Христа, но не са били приети от църквата за Боговдъхновени, като например, Евангелие за детството на Исус, и др. Те приличат повече на басни.

назад

съдържание

напред