Апостол (вестител или посланник)

В тесен смисъл титлата се отнася към Исус Христос, който е посланик на Бога, за да може светът да бъде спасен - Евр. 3:1. В по-широк смисъл тя се дава на лицата, които били избрани и изпратени от Спасителя.

Апостолите на Исус Христос са основните му ученици; 12 на брой, число, което съответства на Израилевите племена - Мт. 19:28; неуки хора, избрани от простолюдието. Исус им дава власт, изпълнил ги с Духа си, поверил им учението и службите си, и ги избрал да основат Църквата Му. След като са призовани - Мт. 10:5-42, те последвали Божествения си Учител, на Когото гледали делата, изпълвали се с Духът Му, и постепенно научавали за събитията и учението на евангелието. След възкресението Си, Той ги изпраща по целият свят, заповядал им да проповядват, да кръщават, да правят чудеса и пр. Виж Йн. 15:27; 1Кор. 9:1; 15:8; 2Кор. 12:12; 1Сол. 2:13. Имената на 12те са: Симон - Петър, Андрей - брат на Петър, Яков - син на Заведей, наречен още по-голям, Йоан - брат на Яков, Филип, Вартоломей, Тома, Матей или още наричан Левий, Симон Кананит, Левей - наричан Тадей, още наричан и Юда, Яков - малкия син на Алфей, и Юда Искариотски - Мт. 10:2-4; Мк. 3:16; Лк. 6:14. Последният предал Учителя си, и след това сам се обесил. Матия е избран на негово място - Д.А. 1:15-16.

В Деянията на апостолите се разказва само за жертвоготовността, трудностите и страданията на тези Христови последователи, които направили онова, което било "праведно пред Бога", от любов към техния Господар; посветили себе си изцяло на Делото с ревност, любов и вяра, и затова Христос ги благословил и им дал голям успех. Чрез примера им научаваме, че успехи подобни на техните могат да се постигнат само чрез вярност подобна на тяхната.

назад

съдържание

напред