Библия
Тази дума означава Книгата, тоест най-добрата книга, Книга на книгите. Тя се нарича още Писанието или Писанията. Обхваща Стария и Новия Завет - Из. 24:7; Мт. 26:28. По-голямата част от Стария Завет е писан на еврейски език, и е бил Библията на древната Еврейска църква. Само няколко глави от Данаил и Ездра са написани от Данаил и Ездра на халдейски език. Новият Завет е написан на гръцки език, езикът, който се е говорил най-много, и е бил разпространен в Юдея и околностите й, когато Евангелието се е проповядвало за първи път. Християните трябва да вярват и прилагат цялата Библия, а не само Новия Завет, въпреки че той има особена стойност, като разказва за историята и проповядването на Божествения Изкупител, и Неговите святи заповеди. Това, че Бог е дал вдъхновените Писания на нас хората на езиците, които се разбират от всички, доказва, че Той иска те да се четат не само от учените, но и от всички хора на собствения им говорим език. За изучаването и тълкуването на Библията, виж Тълкувание.
Старият Завет съдържа 39 книги. Йосиф и църковните отци споменават едно разделение на 22 книги, които съответстват на 22 букви от Еврейската азбука. Евреите са разделили книгите на Стария Завет на три части: Законът, Пророците, и Писанията т. е. Св. Писания. Законът съдържа 5-те книги на Моисей. Те са разделени на отделни глави, за да могат всичките глави да се прочитат веднъж в годината в синагогите им. Втората част, Пророците е разделена на по-първите пророци, именно на историческите книги на Исус Навин, Съдите и на Царете; и на по-последните т.е. на собствените пророци с изключение на книгата Данаил. По-последните пророци още веднъж са разделени на по-велики: Исая, Еремия (без да включва Плачът на Еремия) и Езекил; и на по-малки - дванадесетте малки пророци. Избрани части от по-първите и от по-последните пророци се четели в синагогите заедно с части от Законът; обаче те не обхващали целостта на пророците, и подреждането им се различавало в зависимост от разделението на евреите. Св. Писание обхваща всичките останали книги на Стария Завет, а именно (според Масоредското разпределяне): Псалмите, Притчите, Йов, Песен на Песните, Рут, Плачът на Еремия, Еклесиаст, Естир, Данаил, Ездра, Неемия и Летописите. В сегашното подреждане на Старозаветните книги, историческите книги са поставени на първо място, следват молитствените и поучителните, след това пророческите. Евреите предоставили на Ездра честта да подреди и допълни Старозаветните книги. Новозаветните писания са били приети всяко едно по отделно от ръцете на апостолите, и са били като техни вдъхновени съчинения, постепенно събирани в един том, а всички останали били изключени.
Разделението на глави и стихове е станало в по-нови времена, въпреки че има доказателства за разделение на параграфи или кратки пасажи от по-древно време. Сегашното разделение на главите вероятно е било направено от кардинал Хюго около 1240г. Разделението на стихове в Стария Завет е станало през 1450г. Съвременното подреждане на Новия Завет на стихове, е станало през 1551г. в латински превод. През 1555г. разделянето на Стария Завет на стихове е било променено и довършено в същия превод. Целта на разделението на стихове е било направено повече за по-лесно намиране на това, което се търси, отколкото на изясняване на значението. На него не трябва да се обръща особено внимание при четенето, за да може да се разбере истинският смисъл, защото не винаги то съответства на мисълта на автора.
| назад | съдържание | напред |