Брак
Доживотен съюз между един мъж и една жена, постановен от Създателя за увековечаването и добруването на човешкия род; постановен в рая - Бит. 1:27,28; 2:18-24, основа на човешкият живот. Бракът, като развива родителска любов и оживява чувството на отдаденост, обезпечава до голяма степен здравето и добруването на децата, и възпитанието и обучението им в страх от Бога, в честност, трудолюбие, добродетел, и в свята мисъл за дома. В началото Бог сътвори само един мъж и само една жена. Първият многоженец беше Ламех, след него и онези изродени "синове Божии", или поклонници на Йеова, които "си взеха жени от всички (човешки дъщери), които избираха - Бит. 4:19; 6:2. От друга страна, Ной и тримата му синове имаха по една жена; и по една жена се вижда да са имали и всичките негови прадеди, дори до Адам. По една жена имаха също и Йов, Нахор и Лот, както и Аврам. Виж Наложница. По-късно многоженството навлиза по-масово между евреите, и Св. Писание на много места пояснява с примери лошите последствия от него - Бит. 30:16; Съд. 8:30; 2Цар. 3:3-5; 3Цар. 11:1-8; 2Лет.11:18-21, 13:21. По времето на Христос не е споменато за многоженството, като преобладаващо между евреите.
На изралтяните било забранено да взимат жени вътре в някои определени граници - Лев. 18:20; Вт. 27. Още там било забранено да взимат жени от ханаанците, и от другите езичници - Из.34:16, и най-вече от всичките необрязани - Неем. 13гл. Според Мойсеевия закон, ако някой евреин умре без деца, то неговият брат или най-близкия роднина е задължен да се ожени за жена му, за да може първородният син след този брак да се счете син и наследник на първия мъж - Бит. 38гл.; Вт. 25:5-10; Мт. 22:23-26. Спасителят утвърдил брака като божествено и постоянно постановление, независимо от никой граждански закон; като забранил развода, освен само поради прелюбодейство - Мт. 5:32; 19:3-6,9, и осъдил всяко нарушение на брачния съюз, дори и само с мисъл - Мт. 5:28. Виж и Евр. 13:4; Отк. 21:8.
Между евреите имало обичай родителите на сина да искат съгласието за брак от родителите на дъщерята, която те избирали за него, повечето пъти без да се иска съгласието на сина или на дъщерята - Бит. 21:2, 24,34:4-6; Съд. 14:2,3. Годежът често ставал дълго време преди сватбата. Виж Сгодяване. Младоженецът давал вино на родителите и братята на невястата си - Из. 22:16; Вт. 22:29; 1Цар. 18:25,27. Сватбите се празнували с угощения и тържество, и продължавали няколко дни. Обичайно било, младоженецът да определя един девер, който да води невястата, който Спасителят нарича "приятелят на младоженеца" - Йн. 3:29. Още няколко други мъже придружавали женихът на сватбата му, за да го честитят; както и някои млади жени придружавали невястата през цялата сватба. Приятелите на жениха са споменати в историята на Самсон -Съд. 14:11,20; П.П. 5:1, 8:13, както и приятелките на невястата - Пс. 45:9,14; П.П.. 1:5, 2:7, 3:5, 8:4. Приятелят на жениха имал още грижата да разпорежда на сватбата. Приятелките на невястата имало обичай да изпеят сватбарска песен пред вратата на невястата, вечерта преди деня на сватбата. Сватбата се правела с голямо благоприличие, младите хора от двата пола сядали на различни трапези, и не се задявали едни с други. Момците на Самсоновата сватба се забавлявали с предлагането на гатанки, а Самсон определил награда за онези, които щели да отгатнат - Съд. 14:12-14.
Според едно друго предание между евреите, преди разрушаването на Ерусалим, младоженецът и невястата носели венци на сватбата си. Виж Ис. 61:10; П.П. 3:11, "Излезте, Сионови дъщери, та вижте цар Соломона с венеца, с който го венча майка му в деня на женитбата му, и в деня когато сърцето му се веселеше".
Сватбените веселби обикновено продължавали седем дни, и затова Лаван говори на Яков за Лия: "Свърши седмицата на тази, и ще ти дам и онази" - Бит. 29:27. Самсоновата сватба също продължила седем дни - Съд.14:17,18. Това седемдневно празненство обикновено ставало в дома на невястата, и след като свършвало, невястата се завеждала в дома на мъжа й.
Свитата, която придружавала невястата от бащиния й дом, до домът на мъжа й, се придвижвала с музика, и повечето пъти през нощта, както все още се практикува в Сирия.
За този обичай говори притчата за десетте девици, които отидоха в полунощ да посрещнат невястата и младоженеца - Мат. 25гл.
Християнството отдава на брака особена почит, основана на истинска любов и на взаимно предпочитание, и дори се оприличава на съединението на Христос с църквата - Еф. 5:22-33. Никъде в света не се почита жената толкова, колкото в Християнските земи. На вярващата жена е заповядано да се омъжи за когото си пожелае, само това да бъде "в Господа" - 1Кор. 7:39. За взаимните длъжности между мъжа и жената, Виж 1Пет. 3:1-7; Еф. 5:22-23; 1Tим. 2:11,12.
| назад | съдържание | напред |