Часове

Думата час в Св. Писание, обозначава една от дванадесетте равни части, на които всеки ден (от изгряването до залязването на слънцето), се делеше, и които следователно не бяха еднакво дълги в различните годишни времена - Мт. 20:3-6; Йн. 11:9. Евреите така деляха времето след плена - Дан. 3:6, 4:19, а може би и по-рано. Третия, шестия и деветия, бяха часовете определени за молитва - Д.А. 2:15, 3:1, 10:9. В по-старите времена, обаче, деляха деня на четири части. Старите евреи, както и гърците, деляха нощта на три части или стражи: първа стража - П.Ер. 2:19, средна или втора стража - Съд. 7:19, и утринна или трета стража - Из. 14:24. Когато обаче евреите попаднаха под Римската власт, те приеха и Римското делене на нощта на четири стражи, именно: вечерня или първа стража, (след залез слънце); полунощна, или втора, (до полунощ); пропяване на петела или трета стража, (след полунощ); и утринна или четвърта стража, (до изгряване на слънцето) - Мт. 14:25; Мк. 6:48, 13:35; Лк. 12:38. За човека, който спи, една нощна стража, преминава като един миг - Пс. 90:4; еднакво къс е човешкия живот в сравнение с вечността.

Всички права запазени. Де не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.