Даниил
I. Халдеите нарекли Даниил Валтасасар. Той е пророк от Давидовия род. Когато бил още млад, халдеите го отвели в пленничество във Вавилон, в четвъртата година от царуването на Юдовия цар Йоаким (606г. преди Р.Х.). Избрали Даниил да живее в царския двор на Навуходоносор, заедно с още трима негови другари (Анания, Азария и Мисаил). Тук той получава отлично възпитание, и постига голям успех в тогавашните науки. Той не пожелава да яде от царските ястия, защото ги счита като осквернителни за един евреин. След края на тригодишното си възпитание, Даниил и тримата му другари приели почетни служби в царския двор. Даниил скоро изявил пророческите си дарования, като изтълкувал един сън на Навуходоносор, затова царят го направил управител на Вавилонската област и началник над ученото и свещеническото съсловие. Става ясно, че Даниил е изпратен вън от царството, с някакво послание, когато тримата негови другари били хвърлени в нажежена пещ. По-късно Даниил изтълкувал както още един сън на Навуходоносор, така и написаното на стената в палата на Валтасар, за което дело Валтасар му дава по-висок чин - Дан. 5:29, 8:27.
Когато мидяните и персите превзели Вавилон, във времето на Кир, Даниил продължава да заема отговорни служби до самата си смърт, с изключение на това, че веднъж неговите съслужители му завидели, наклеветили го и подстрекали царя да го хвърли в рова на лъвовете, за която клевета те сами си изпатили. През цялото това време, Даниил ревностно се стараел с пост, молитва и със съвет да изработи евреите да се завърнат в отечествената си земя, като обещаното време било настанало - Дан. 9гл. Той доживява да види освобождението на народа си, но не се знае дали е можал да се върне в Ерусалим. В третата година на Кир, той вижда няколко видения, които откриват бъдещето състояние на евреите, до идването на обещания Месия. И накрая виждаме Даниил да чака свършека на добре употребения си живот, за да възкръсне благодатно с праведните.
Даниил е един от най-чистите характери, за които знаем от Библията. Младостта си, както и старостта си, той посвещава на Бога. Даниил опазва честността си в най-трудни обстоятелства, и между очарователните прелести на един източен двор, той остава чист и неопетнен. Той изповядва Божието име пред езическите князе, за което е щял да претърпи мъченическа смърт, ако не е било едно чудо да го избави. Историята на Даниил, трябва да се изучава внимателно и благоговейно от младите, защото тя може да внуши в умовете им много поучителни уроци.
Книгата на Даниил, е историческа и пророческа. Първите и шест глави са исторически, а останалите са пророчески. Тя е написана през 534г. преди Р.Х. Чудесата разказани в нея са поразителни. Те имат двояка цел: да покажат на Еврейския народ, че Божията ръка е можела да ги избави, и да свидетелствуват пред света, че съществува голяма разлика между Йеова и езическите богове, между поклонниците на истинския Бог, и поклонниците на идолите. Пророчествата в последната част на книгата, се занимават с един период от дните на Даниил до всеобщото възкресение. Асирийската, Персийската, Гръцката и Римската империи се описват в тях под някои типични образи. В тях също така се предсказва точното време на Христовото идване, въставането и падането на Антихрист, и всемирното възтържествуване на християнската вяра. Книгата на Даниил, е пълна с най-възвишени чувства от благочестие и признателност. Езикът на тази книга е прост и ясен. Много от пророчествата в нея, са изказани толкова точно, и с такава обстоятелственост, че някои невярващи казват, че те са написани по-късно, когато предсказаните вече събития са се сбъднали. По мнението на сър Исаак Нютон, Даниил е най-ясен и най-разбираем от всичките пророци, и затова що се отнася до пророчествата свързани с последните времена, той трябва да се разглежда като ключ към другите пророци.
Във връзка с достоверността на тази книга, съществува най-силно доказателство, и външно и вътрешно. Исус Христос, Йоан и Павел - Мт. 24:15; 2Сол. 2:4; Отк. 1:13-15 и др., свидетелствуват за пророчествата на Даниил. Еврейската църква и Еврейския народ, винаги са приемали книгата на Даниил за канонична. Йосиф я препоръчва като най-пророческа, а еврейските учители на Талмуда, извличат от нея много примери. Колкото за вътрешното доказателство, стила, езика и начина на изложението, те се съгласуват с века на Даниил. Тази книга, както книгата на Ездра, е написана отчасти на еврейски и отчасти на халдейски, който е бил езикът на вавилонците.
II. Даниил се е казвал и втория син на Давид, който също така се е наричал и Хилеав - 1Лет. 3:1; 2Цар. 3:3.
III. Друг един Даниил е потомък на Итамар, четвъртия син на Аарон. Той е един от началниците, които придружили Ездра от Вавилон до Юдея - Езд. 8:2. По-късно той взима участие във възраждането на народа си - Неем. 10:6.
| назад | съдържание | напред |