Деяния на апостолите

Една книга от Новия Завет, писана от Лука като продължение на евангелието му, и отчасти история на Апостолската църква. Тя обаче не съдържа деянията на всичките апостоли, а предимно на Петър и Павел. В евангелието си Лука описва полагането на основата на християнството, а именно какво Христос е вършил, учил и страдал; в Деянията той изяснява разпространението на християнството. Като избира онова, което може най-добре да покаже как Святия Дух е напътствал и благославял първите последователи Христови в изграждането на църквата. Като започва оттам откъдето евангелието му свършва, той разказва за възнесението на Спасителя и поведението на учениците след това; изливането на Святия Дух, според Христовото обещание; чудесните проповеди на апостолите, тяхната чудесна сполука и гоненията подигнати против тях, и други важни събития за Ерусалимската църква. След това той разкрива как християнството взима мястото на юдейството, и как Петър се решава да приеме в християнското общество обърналите се езичници. Последната част от Деянията описва обръщението и призванието на ап. Павел, неговата апостолска ревност, дела и страдания, и завършва с двегодишния му затвор в Рим.

Лука е очевидец на повечето от събитията, които описва. Използваният от него гръцки език, е най-класически в сравнение с останалите писатели в Новия Завет, т. е. най- близо до езика на бележитите гръцки писатели. Обяснението, което Лука дава за първоначалната църква, в която толкова много членове са били с Господа Исуса Христа, е безценно. Книгата Деяния е писана вероятно около 64та година след Р.Х., но мястото е неизвестно.

За да разберем книгата Деяния на апостолите, и да извлечем полза от четенето и, е нужно да сме запознати с географията, нравите и обичаите на времената, и на народите, до които се отнася, и с главните исторически събития. Нужно е още да знаем за управлението на римляните, заедно със значението и имената на общите им служби, а също така и за политическите мнения и чувства на евреите.

назад

съдържание

напред