Душа

Древните мислели, че душата, или по-добре началото на живота обитава в диханието, и че излиза от тялото с диханието. Затова еврейската и гръцката думи, които, когато се отнасят за човека, се превеждат в Библията като "душа", а когато се отнасят за животни като "живот" и "дихание" - Бит. 2:7, 7:15; Йов 12:10, 34:14; Пс. 104:29; Д.А. 17:25.

Но с това начало на живота, което е общо за хората и за животните (у последните погива с тялото им), а у човека душата е духовна, словесна, и безсмъртна, седалището на мислите, разсъжденията и чувствата. Това ни отличава от животните, и в това се състои подобието ни с Бога - Бит. 1:26. Св. Писание преписва само на човека разум, съвест, богопознание, мъдрост, безсмъртие, и надежда за бъдещо вечно блаженство; то заплашва само хората с наказание на онзи свят и с пъклени мъки. Но Библията някъде различава душата от духа - 1Сол. 5:23; Евр. 4:12, органът на нашите усещания, стремежи и страсти, които са свързани с тялото, от по-благородната част на нашето естество, която свързва човека с Бога. Отново трябва да разбираме и двете като неразделно и духовно същество, което живее, разбира, разсъждава, чувствува, желае и т. н. Това същество обикновено се нарича душа.

Безсмъртието на душата е основно учение на откровената религия. Старите патриарси бяха убедени в тази истина; и с надежда за бъдещия живот приеха обещанията. Сравни Бит. 49:33; Чис. 23:10; 1Цар. 28:13-15; 2Цар. 12:23; Йов 19:25,26; Екл. 12:7; Евр. 11:13-16. В Евангелието "живот и безсмъртие", и ценността на безсмъртните души са ясно изложени - Мт. 16:26; 1Кор. 15:45-57; 2Тим. 1:10. Христос по своя воля принесе себе си в жертва за спасението на човешките души; и достойно за нас е да се трудим, стараем и работим за преуспяването на великото дело, за което Той проля кръвта си и умря!

назад

съдържание

напред