Гърция
В Стария Завет, Гърция е обозначена от еврейската дума Яван, която е равнозначна с Йония, и е явно, че обозначава не само Елада, но и западната част на Мала Азия с всички острови, които са били населени тогава от Йоническото племе - Бит. 10:2. На някои места обаче, тя значи само собствено Гърция, но в Стария Завет често не се споменава - Дан. 8:21, 10:20, 11:2; Й-л 3:6; Зах. 9:13. Виж Яван.
В Новия Завет, Гърция се именува Елада. За това име се предполага, че отначало обозначавало само един град, но след това е дадено на цялата област на юг от Македония. Около 146 година преди Р.Х., римляните завзели и Гърция, и след това обособили две големи области - Македония, която обхващала собствена Македония, Тесалия, Епир, Илирия и Ахаия, която обхващала цялата страна на юг от първата област.
Гърция била разделена на три големи части, които в старо време са известни под имената Пелопонес, Елада и Северна Гърция.
Пелопонес, който в по-стари времена е носил имената Пелазга и Арго, и на който днешното име е Морея се наричал южният полуостров. В Пелопонес са били знаменитите градове Спарта, Месина, Коринт, Арго и др. Елада е включвала градовете Атина, Мегара, Платея, Делфи и др. Северна Гърция включвала Тесалия и Епир, с главни градове Лариса и Никопол. Островите Крит и Евбея принадлежали на Гърция, както и повечето острови в Архипелага и Йоническите острови.
До завладяването на Египет от Александър Велики, Сирия и Изтока, юдеите и гърците, като че ли не са имали големи взаимоотношения едни с други, но след това започнали да развиват връзки помежду си. Юдеите наричали "гърци" и всички други народи, които били завладяни и управлявани от гърци, и в това значение думата "гърци" или "елини" е равнозначна с езичници - Мк. 7:26; Д.А. 20:21; Рим. 1:16. Думата "Елинисти", напротив, се е употребявала за онези, които по рождение или по вяра били юдеи, а говорели гръцки - Д.А. 6:1, 9:29. Гърците в сравнение с юдеите, били по-живи и по-политични, но били и по-лековерни. Те надминавали юдеите във военните и мирните изкуства, но били ценители повече на изящната красота и на очарователните прелести, отколкото на нравствените задължения. Умствената гордост и нравствения упадък на гърците били почти непреодолими пречки за приемането на християнската вяра, обаче ап. Павел ревностно и успешно се състезавал в гръцките градове за разпространяването и. Много растящи църкви се утвърдили още приживе на Апостола между гръцките общини, и няма никакво съмнение, че те са изпълнявали за дълго време поученията на апостолите. По-късно се появили различни мнения върху някои вероизповедни точки, схизми и ереси завладели църквата. Последвали насилие и гонения. За да спрат лошите последствия от това, били свиквани събори, които решавали оспорваните въпроси. Преместването на правителственото седалище от Рим в Цариград, отворило врата за благовестието на Изток. В средата на осми век се породили противоречия, които довели до разделяне на Църквата на Източна и Западна.
Гръцкия език е езика, на който били написани всичките книги на Новия Завет, освен, може би евангелието от Матей. Новозаветните писатели са повлияни от стила на елинистите. Те употребявали много юдейски и сирийски изрази и наречия. Още били принудени да си служат с някои нови думи и приспособили стари, за да изразят новите учения, които до тогава не били известни на гърците. След времето на Александър Велики, гръцкия език получил по-обширна употреба, и по-голямо значение между народите на Изток, и станал общ език в търговията. Писателите на Новия Завет като имали предвид обръщането към християнството не само на юдеите, които тогава били разпръснати на Изток, но също и на езичниците, естествено е било за тях да пишат на гръцки език, който е общоприет по това време.
| назад | съдържание | напред |