Ханаан
I. Син на Хам, и внук на Ной - Бит. 9:18. Многобройното му потомство, е населявало най-напред Сидон, и оттам се е разпространило в Сирия и в Ханаан - Бит. 10:15-19; 1Лет. 1:13-16. Виж Ханаанци. Евреите вярват, че той е бил заплетен с баща си в нечестието, сторено на Ной - Бит. 9:20-27. Това нечестие, е било причина за проклятието, от което той и потомството му са страдали - И.Н. 9:23,27; 2Лет. 8:7,8.
II. Земята населена от Ханаан и от потомството му, а по-късно дадена на евреите. Тази земя, в различни времена, се е наричала с различни имена, или от жителите и или от някои обстоятелства свързани с историята й: 1) "Ханаанската земя", от Ханаан, синът на Хам, който я разделил между синовете си, от които всеки станал глава на едно многобройно племе, и най-накрая на един отличен народ - Бит. 10:15-20, 11:31. Тази земя, най-напред не се простирала на изток от Йордан. 2) "Обещаната земя" - Евр. 11:9, от обещанието, дадено на Авраам, че потомството му ще я притежава - Бит. 12:7, 13:15. 3) Понеже тези се наричаха "евреи", земята в която те живееха, се е наричала "Еврейската земя" - Бит. 40:15; и 4) "Израилската земя" от израилтяните, или от потомството на Яков, което се заселило там. Това название, често се споменава в Стария Завет. То обема цялата земя от двете страни на Йордан, която Бог бе дал за наследие на евреите. По-късно, то често е обозначавало само земята на 10те племена - Ез. 27:17. 5) "Юдовата земя". Тази земя най-напред е обемала само страната, която е била дадена на Юдовото племе. След отцеплението на 10те племена, земята, която принадлежала на Юда и на Ваниамин, които образували едно отделно царство, се различавала по названието "Юдовата или Юдейската земя"; последното название се е задържало през съществуването на втория храм, и под владението на римляните. 6) "Святата земя". Това название се е употребявало от евреите след Вавилонския плен - Зах. 2:12. 7) "Палестина" - Из. 15:14. Това име е произведено от името на филистимците, които се преселили от Египет в приморията на Средиземно море. По-късно, това име станало общо за цялата Израилева страна, макар филистимците и да населявали само една част от нея. Езическите писатели, наричат Святата земя понякога Палестина, друг път Сирия, а понякога и Финикия.
Ханаан граничил: на запад със Средиземно море, на север с Ливанската планина и Сирия, на изток с Пустинна Арабия, и на юг със Сдом и пустините Цин и Фаран. Най-голямата му дължина, била около сто и осемдесет мили, а средната му широчина около шестдесет и пет. Във времето на Давид, обширни княжества били присъединени за известно време към Святата земя. Тези княжества, са били населени от съпределните и близките народи, и се простирали до Пустинна Арабия, и на север до Тапса на Ефрат, с цяла Сирия между Ливан и Ефрат.
Ханаанската земя, се е делила различно в различните времена. При Исус Навин, тя се раздели между дванадесетте племена, и в царуването на Ровоам, се радели на двете царства Израилево и Юдово. По-късно Ханаанската земя, преминава последователно в ръцете на вавилонците, гърците, сирийците, и римляните. Във времето на Исус Христос, тя е била под властта на последните, и е била разделена на пет области: Галилея, Самария, Юдея, Перея и Едом. В наше време, Палестина се намира под владичеството на Султана, и се управлява от паши.
Ханаанската земя, е естествено украсена с гори и планини, с поляни, реки и долини. Главните гористи и планински места са: Ливан, Кармил, Тавор, Галаад, Ермон, и др. Главните реки са: Йордан, Арнон, Сиор, Явок и Кисон. Езерата са: Асфалтово езеро (или Мъртво море), Тивериадско езеро (или Галилейско море), и Мером. Тези са описани всяко на мястото си.
Относно физическите черти на тази земя, северната граница й минава през високите планини Ливан и Ермон, на които някои върхове са десет хиляди крака високи. Около полите на Ермон, извират източниците на Йордан. Тази река, като мине през Мером и Галилейското море, се устремява на юг, и след много криволичения, се втича в Мъртво море. Коритото й е твърде дълбоко, и главата й стои две хиляди крака високо над устието й. Страната между Йорданската долина и Средиземно море, е въобще едно високо поле, просечено с хълмове и дълбоки долини, през които зимните потоци текат, и се втичат в Йордан и в морето. Галилейското поле, може да е деветстотин или хиляда крака по-високо от равнината на Средиземно море. В Долна Галилея, е голямото Езраелско поле, което се простира от планината Кармил и Акхо (Сен Жан д'Акръ) на запад до Тавор и Гелвуе, и даже до Йордан на изток. От това поле нататък, земята пак се възвишава на юг, така че планината Гаризин е 2,300 крака над морето, Ерусалим 2,400, и Хеврон 2,600. При крайморието, под планината Кармил, намираме една плодовита поляна, която постепенно се разширява на юг, колкото отива към Фаранската пустиня. Страната оттатък Йордан е планинска, и има богати пасбища и плодовити долини. Още по-на изток, се простира високото и безплодно поле на Пустинна Арабия.
Почвата на Ханаан е плодородна, а климатът умерен. Есенните дъждове, започват да падат обикновено в края на октомври, и скоро след първите дъждове се сее житото и ечемика. Дъждът вали най-много през декември, и продължава да вали от време на време до април. От май до октомври никак не вали дъжд. През зимата не става много студено, и на замръзва. Сняг рядко пада повече от един крак, но бури с градушка, често се явяват зиме. Ечемикът жънат десет-петнадесет дена преди да ожънат житото, и житните произведения узряват по ниските места по-рано отколкото по високите. Житната жетва, трае от април до юни. Гроздето узрява през юли, но гроздобера продължава чак до септември. През този месец и през октомври, жегата е голяма, сушата се увеличава, изворите пресъхват и всичко живо и растително желае дъждец.
Едно време, Ханаанската земя, е била много плодородна. Тя е изобилвала с маслини, смокини, лозя, нарове, и за нея се говори в Писанието като за земя "където тече мляко и мед". Днес тази земя е повечето пуста; войните и лошото управление, са я опустошили и обезплодородили, но пак някои произведения като царевицата и гроздето, и днес потвърждават думите на Св. Писание за плодородието й. Виж Евреи и Юдея.
Завоюването на Ханаан. Тълкувателите на Св. Писание, са привеждали различни доказателства, за да оправдаят завоюването на Ханаан, и изтреблението на жителите му от израилтяните. Така, те са поддържали, че Ханаанската земя, е била дадена след потопа на Сим и синовете му, и че Хамовите синове по-късно я превзели от тях, че по-напред Ханаанците нападнали евреите, че Авраам бил владетеля на онази земя преди стотици години, че хананейците били едноплеменни с египтяните, и виновни за жестокостите на последните върху евреите. Тези извинителни причини колко са истинни ние не знаем, и Св. Писание не споменава за тях, но казва, че евреите отишли в Ханаанската земя по Божие повеление. При завоюването на Ханаан, Господ искал да запечата в умовете на израилтяните, че нечестието е причина за наказанието на Ханаанските народи, които Господ не можел вече да търпи, и които той наказал за пример на идолопоклонническите народи, и на други подобни грешници. Такива грехове, като греховете на идолопоклонството, евреите трябваше да отмахнат от себе си; те трябваше да постъпят делом като представители на Божието правосъдие, а не да задоволяват похотите си, и за тази цел пленените користи се унищожиха. За завоюването на Ханаан, се разказва в Чис. 21гл; Исус Навин; и Съд. 1гл. Ханаанците не се съсипаха съвършено; много от тях избягаха в други земи; и останки от всичките Ханаански народи останаха в Юдея, подвластни на израилтяните, на които бяха "примки и тръни в очите им".
| назад | съдържание | напред |