Изход (излизане)

Името на втората от Мойсеевите книги в Библията. Тази книга е наречена така, защото повествува излизането на евреите от Египет. Тя включва един период от сто четиридесет и пет години, като започва от смъртта на Йосиф, и завършва с издигането на скинията в пустинята, (от 1635 г. до 1490 г. преди Р.Х.). Темите, с които книгата Изход се занимава, са следните: 1) Угнетението на евреите от една нова династия, която усвоила царската власт в Египет, след смъртта на Йосиф, "Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Йосифа" - 1:8. Тези думи в Изход, може да се отнасят за Хиксите, за които историята разказва, че станали владетели на Египет, и че го държели под властта си за много години. Историята ги нарича и с друго име, пастирски царе, и споменава, че те дошли от изток. 2) Младостта, възпитанието, родолюбието, и бягството на Мойсей - 2-6гл. 3) Посланието възложено на Мойсей; упорството на Фараона, и десетте Египетски рани - 7-11гл. 4) Постановлението на Пасхата; бързото излизане на евреите от Египет; преминаването на Червеното море, и благодарствената песен на Мойсей, и на народа му за избавлението им, след издавянето на Фараона и пълчищата му - 12-15гл. 5) Различните чудеса, които били извършени за ползата на народа, през неговите пътешествия към Синайската планина - 16-18гл. 6) Обнародването на закона на Синайската планина. Този предмет също включва мерките, с които Мойсей приготвил народа си за Божия закон, и обнародването, първо на нравствения закон, после на съдебния закон, и най-накрая на обредния закон - 19-40гл.

Предназначението на Изход, не е само да напомня излизането на евреите от Египет, но да представя пред очите на следващите поколения, Божията църква в бедствията й, и в победите й, и да описва грижите, които Бог е полагал за нея, и съдбите, които той е нанасял на враговете й. Тази книга ясно свидетелствува, за изпълнението на Божиите обещания, и на пророчествата дадени на Авраам, че семето му ще бъде безбройно - Бит. 15:5, 17:4-6, 46:27; Чис. 1:1-3,46; че то ще се пресели в чужда земя, където ще остане в робство четиристотин години, и от където най-после ще излезе с голям имот - Бит. 15:13-16; Из. 12:40,41. Пътешествието на евреите в пустинята, добре пояснява състоянието на Христовата църква, в пътуването й по този свят, докато пристигне до пределът на Обетованата земя в небесния живот. Виж за това 1Кор. 10гл., и Посланието към евреите. В Изход ние намираме много образи на Исуса Христа; такива са Мойсей - Вт. 18:15; Аарон - Евр. 4:14-16; Пасхалният агнец - Из. 12:46; Йн. 19:36; 1Кор. 5:7,8; манната - Из. 16:15; 1Кор. 10:3; канарата в Хорив - Из. 17:6; 1Кор. 10:4; скинията - Из. 40гл.

Освобождението на евреите от Египет, и скитанията им в пустинята, образуват една от великите епохи в историята им. Те постоянно са били водени от Йеова, и събитията на онази епоха са почти всичките чудеса. От времето, когато евреите излезли от Рамесийската земя, докато дошли до пределите на Обетованата земя, изминали четиридесет години, и в този период един цял род люде се променил, и Мойсеевият закон се потвърдил с гръмотевиците и светкавиците на Синай. Никоя друга история, не открива на света, толкова явно намесата на Бога, в делата на народите общо и на хората частно, колкото историята в Изход.

Четиристотин и тридесет години, за които се споменава в Изход 12:40, започват според приетото летоброене, от времето когато обещанието беше дадено на Авраам - Бит. 15:13. От пристигането на Яков в Египет, до изхода на потомците му, изминали около двеста и тридесет години. Седемдесетте и пет души, които се преселили в Египет във времето на Йосиф, достигнали до 600,000, освен жените и децата. Те извели от Египет многоброен добитък, и отнесли една голяма част Египетски користи. Очевидно е, че Еврейския народ се е избавил от властта на Египетските мъчители, само чрез крепката ръка на Йеова, който преобърнал Нил, мухите, жабите, и пр., на погубителни рани, които поразили египтяните.

Последната и решителна рана, която поразила всичките първородни в Египетската земя, принудила Египетските началници да пуснат незабавно Еврейския народ. Евреите тръгнали в петнадесетия ден на първия си месец, на другия ден след Пасхата, т.е около началото на април. Те вървели югоизточно до Етам, и там, вместо да вървят право към Синай, те се обърнали на юг - Из. 14:2, на западната страна на Червено море, и като следвали да вървят три дни, стигнали до морето. Там, с един силен източен вятър, Бог чудесно раздвоил водите на морето, така че Израилтяните преминали през него като по сухо; а Египтяните, които се опитали да ги последват, се издавили зад тях, защото водите се върнали. Чудото, което е било извършено в онзи случай, е било удивително, и то е открило крепката мишца на Всемогъщия повече, от която и да е от десетте Египетски рани. Според думите на Библията, "направи Господ да се оттегли морето", "от силен источен вятър", "и водата се раздвои". "И влязоха Израилевите синове сред морето по сухо, и водата застана от дясната и от лявата им страна", Египтяните обаче "потънаха като олово в силната вода", Някои географи мислят, че това чудо се е извършило при планината Атака, десет или дванадесет мили на юг от Суез, където морето е около дванадесет мили широко. Против това мнение има някои възражения, въпреки, че не може да се докаже, че то е неточно.

Като благодарили на Бога за чудесното си избавление, Израилтяните се упътили по източния бряг на Червено море, и за два месеца и половина преминали през пустинята до Синайската планина, където преседели около единадесет месеца. Оттам те вдигнали стана си през пролетта на май, и се упътили или северно през пустинята Фаран, или по край източния ръкав на Червено море, и най-накрая стигнали до югоизточния предел на Ханаанската земя. От Кадис-варни, били изпратени съгледвачи да видят, и да разгледат Обетованата земя; като свършили походът си, те се върнали и разгласили между народа неприятни известия. Уплашен народа зароптал, и Бог им заповядал да се върнат в пустинята, за да се скитат до тогава, до като се изтреби роптаещото поколение - Чис. 14:25. Те се завърнали, и се скитали от място на място в голямата пустиня Фаран, която се намира на юг от Палестина, и в песъчливата долина Ел-гор, и особено в Ел-араба, която се простира от Мъртво море до залива Акаба, източният ръкав на Червено море. Виж Йордан. Къде и как са изминали тези дълги години, през кои пътища се е преминавала пустинята, как се е доставяло храна освен манна, всичко това не се знае. Мойсей казва, че евреите разполагали стан, и тръгвали да отидат на друго място по Божие повеление. Те били водени от един огнен и облачен стълб, и станът оставал разположен до тогава, до когато стълбът е стоял възвисен над скинията - Чис. 9:22. Мойсей дава и един лист на седемнадесет станции, повечето неизвестни, където евреите си почивали или престоявали докато стигнали до Есион-гавер - Чис. 33:19-35. Той споменава също, че те се върнали в Кадис - 36,37ст., в първия месец - Чис. 20:1, след като били изминали вече около тридесет и осем години. Вторият път, когато разположили стан в Кадис, Мойсей изпратил до Едомския цар, да иска разрешение да преминат през Едомските владения, т.е. през планината Сиир. Молбата му била отхвърлена, и Израилтяните, като се чувствали слаби да проникнат в Палестина от юг, се принудили да обиколят южната част на Едом - Чис. 21:4. Скоро те дошли при планината Ор, където Аарон умрял и бил погребан - Чис. 20:20-28. Като продължили пътя си, по край долината Ел-араба, те стигнали до Есион-гавер, при върхът на източния залив на Червено море, и като преминали през източните планини, се върнали по източната пустиня и поели по пътя, през който сега минава Сирийския керван на Мохамеданските поклонници за Мека. Най-накрая евреите стигнали до потока Зеред, най-южния предел на Моавовата земя, четиридесет години след като излезли от Египет.

назад

съдържание

напред