Изкушение
Сатана е великият изкусител на човеците, който гледа да разстрои съвършено душите им - 1Лет. 21:1; Йов 1,2гл.; Мт. 4:1; 1Сол. 3:5. Човеците се увличат в грях и от злите си наклонности, и от други човеци - Як. 1:14,15. Като свят и желаещ, и човеците да бъдат святи, Бог не ги изкушава - Як. 1:13; но ако ги изкушава, то е за да докаже и утвърди добродетелите им - Бит. 22:1; Як. 1:2,3. Исус Христос е готов да помогне на людете си, когато паднат в изкушение - 2Пет. 2:19; 1Кор. 10:13; Евр. 2:18, 4:15. Но те трябва да се пазят, да не паднат в изкушение - Лк. 11:4.
Човеците изкушават Бога, когато високомерно изпитват провидението му, или благодатта му, или показват недоверие към Него - Из. 17:2,7; Ис. 7:12; Мт. 4:7; Д.А. 5:9, 15:10. Горчивите скърби често се наричат изкушения или изпитни, защото човек, сполетян от тях, много пъти съгрешава - Мт. 6:13; Лк. 8:13, 22:28; Як. 1:12; 1Пет. 1:6,7.
Христос се настъпи от изкусителя, който изкара на яве голотата и слепотата си - Мт. 4гл. Изкушенията трябва да се гледат като действителни деяния, не видения. Изкусителят беше поразен веднъж за винаги, и остави Христос - Лк. 4:13, 22:53; Йн. 14:30. Спасителят възтържествува, и раят се възвърна.
назад | съдържание | напред |