Йоан
I. Кръстител. Предтеча на нашия Господ Исус Христос, син на Захария и Елисавета, който се роди шест месеца преди Христос. Няколко Старо-Заветни пророчества се изпълниха в него - Ис. 40:3; Мал. 3:1, 4:5. Виж и Мт. 3:3 и 11:14. Рождението му, името му, и званието му бяха предизвестени от ангел Гавриил на баща му Захария, когато той служеше в храма. Други свръхестествени проявления, придружиха посещението на Мария при Елисавета, рождението и избирането на името на Йоан - Лк. 1гл. Младостта му премина в пущинаците на Източна Юдея, и когато наближи тридесетата си година, се яви като пророк на Господа. По строгостта на живота си, ревността си за Божията слава, и по начина на обръщенията си към хората, той много приличаше на пророк Илия, според думите на ангела - Лк. 1:17, че той ще предиде пред Месия в духа и силата на Илия. Множества от различни места идваха при него, за да чуят Словото Божие, и той смело изобличаваше греховете им, и ги кръщаваше в кръщение на покаяние, за да се приготвят да приемат по-пълното явление на благодатта чрез Христос. Заедно с другите, дойде при него и Спасителят, и се кръсти, за да даде пример на покорност към божествените постановления. Йоан веднага позна, че Исус е Месия, но се увери окончателно, когато видя определения белег, Духът да слиза на него. Тогава Йоан с пророческо слово, представи Спасителя на света: "Ето Божия Агнец, който взема греховете на света" - Йн. 1:29; Гал. 3:24.
Йоан се ползуваше по това време с дълбоко уважение сред народа - Лк. 3:15; една делегация бе изпратена до него да го разпитва - Йн. 1:19-28; цар Ирод "когато го слушаше, вършеше много неща, и с удоволствие го слушаше" - Мк. 6:20, но той сложи пред нозете на Спасителя всичко, което имаше - Йн. 1:27, 3:33; Четем на няколко места за неговите "ученици" - Мт. 9:14; Лк. 5:33; Йн. 3:23-25, 4:1, и по-късно виждаме следи от влиянието му - Д.А. 18:25, 19:3. Не знаем защо и след кръщението на Исус, продължаваше да проповядва отделно, вместо да се присъединеше към Него. Той обаче с постоянство продължаваше вярно да се труди по делото на духовното преобразувание; и тези му усилия през втората година, станаха причина да бъде затворен от Ирод Антипа. Виж Ирод III. От тъмницата изпрати двама от учениците си до Христос, за да го попитат: "Ти ли си оня, който има да дойде, или друг да очакваме?" - Мт. 11:3. За този въпрос, може би е бил подбуден от някои еврейски представи за един земен Месия, който трябва да премахне всичките народни оскърбления и неправди причинявани на евреите, или от нетърпение Христос явно да обяви, че той е Месия. В този случай, Христос нарича Йоан пророк, и повече от пророк, т.е. по-голям от когото и да е от пророците; защото от всичките пророци само той видя Помазаника, когото всички "искаха да видят"; но въпреки всичко това, той е по-малък и "от най-малкия в Небесно царството". Според Йосиф, Ирод се боеше от голямото му влияние сред народа, а Иродиада го мразеше от цялото си сърце, и търсеше случай да го погуби. Веднъж, когато Саломия, дъщеря й играеше пред Ирод, на него толкова му стана драго, че и се обеща с клетва да и даде каквото и да му поиска, а тя подучена от майка си, му поиска на блюдо главата на Йоан Кръстител. Тогава царя, измамен и оскърбен, заповяда да отрежат главата на Йоан в тъмницата, а учениците му погребаха тялото му, "и отидоха и казаха на Исус" - Мт. 14:3-12.
II. Апостол и Евангелист. Син на Заведей и Саломия; от Витсаида в Галилея. Заведей и синовете му бяха рибари, и живееха охолен живот - Мк. 1:20, 15:40; Йн. 18:15, 19:27. В характера на Йоан, както е описан в Библията, има две безценни качества: кротост и решителност. Други още по привлекателни черти в него, бяха смиреността и братската любов. И в размишленията му се забелязваха решителност - Лк. 9:54. Той беше обичен, но и твърд, и неустрашим. Присъстваше на разпятието на Спасителя, и затова го описва като очевидец - Йн. 19:35. Подрани на гроба му, и след възнесението му, дързостно прогласяваше евангелието в Ерусалим - Д.А. 4:13, и не се уплаши от затвора, биенето и заплашването със смърт. Отличаваше се с голямата си преданост към Христос, и тази преданост, може би, не по-малко от славолюбието, или от неправилно разбиране на Христовото царство, го подбуди да поиска място от дясно до Него - Мт. 20:20-24. За него се мисли, че е бил най-младия от апостолите. Той бе първо ученик на Йоан Кръстител, но после, когато бе изпратен до Христос, веднага го последва. За известно време, се върна към предишния си занаят, покрай Генисаретското езеро, но скоро бе призован да го напусне, и да последва Спасителя - Лк. 5:5-10. Христос по особен начин, обичаше този любезен и ревностен ученик - Йн. 13:23, 19:26, 20:2, 21:7. На тайната вечеря той лежеше на гърдите на Исус, и на него Исус препоръча майка си. Заедно с Петър и Яков, бе очевидец на преображението, и на страданието на Исус в градината. Виж Яков II. След възнесението на Господа, Йоан остана в Ерусалим, където беше един от най-здравите стълбове на църквата - Гал. 2:9. Предполага се, че около 65г. след Р.Х., се е преместил в Ефес, и от там сял евангелското семе из Мала Азия, и обилно го сял за много години след смъртта на ап. Павел. Той е заточен, (вероятно от Домициан), около 95г. след Р.Х., на остров Патмос, където видя виденията описани в книга Откровение. По-късно се върна в Ефес, където доживя до дълбока старост, и тогава учениците му на ръце го носеха на църква. Като не можеше вече да беседва на дълго, той обичайно приветствуваше народа с тези кратки думи: "Чада, обичайте се"; и когато народа се удивяваше на краткостта му, той отговаряше: "Това е, което Господ ви заръчва; и това, ако правите, е достатъчно". Апостолът почина в Ефес, в третата година на Траян, (100г. след Р.Х.), според Епифан на деветдесет и четири години.
Освен Евангелието и Откровението, които носят името му, имаме и три послания от Йоан. Първото е всеобщо или съборно писмо, назначено да опровергае някой погрешни учения на гностическите философи, за личността на Христос; и да назидае вселенската църква в истина и братска любов. Второто послание е отправено до "избраната госпожа", която може би е била някоя християнка отличена с благочестието си, и вярната си служба в църквата. Третото е отправено към Гаий, (на латински Касий), когото Йоан хвали за верността му и гостоприемството му, и го увещава с постоянство да върши всяко добро дело. Общо се вярва, че Откровението и Посланията на Йоан са написани около 96-98г. след Р.Х. Те са последните книги в Ново-Заветния канон, и Йоан, като надживя всичките апостоли, е помогнал най-много за утвърждаването му. Виж Евангелие от Йоан.
III. Наричан Марко. Виж Марко.
| назад | съдържание | напред |