Йонатан

I. Левит, който след смъртта на Исус Навин, нечестиво свещенствуваше, първо на Михей, а по-късно на Данците в Лаис (или Дан), където потомците му го наследиха, чак до плена - Съд. 17 и 18гл.

II. Най-старият син на Саул, и една от почитаните личности на Старо-Заветната история. Разказът за знаменития му подвиг в Михмас - 1Цар. 13 и 14гл., пояснява благочестивата му вяра, юначеството му, (виж 1Цар. 13:3) и благоволението на израилтяните към него, които не го оставиха да бъде погубен, поради безумната клетва на баща му. Този храбър и благороден княз, обичаше Давид като душата си - 1Цар. 18:1-4, 19:2, 20гл., и въпреки, че беше убеден, че приятеля му е избран от Бога за престола, остана верен на баща си, с най-чисто и безкористно приятелство към Давид. Йонатан загива заедно с баща си, в една битка с филистимците на Гелвуе; и нищо не може да бъде по трогателно, от жаловитото стихотворение, в което Давид оплаква приятеля си - 2Цар. 1гл., чийто син Мемфивостей, по-късно доведе в домът си, и се отнесе с него като към приятел - 2Цар. 9гл.

Всички права запазени. Де не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.