Ядене
Евреите са го считали за осквернение да ядат с друговерци, или с хора обредно нечисти, както със самаряните - Йн. 4:8, бирниците - Мт. 9:11, или с езичниците - Д.А. 10:28; Гал. 2:12. Общото ядене и пиене, е било знак на взаимно доверие, и един залог на постоянно приятелство. Обредите на гостоприемството, са се считали за свещени; и до ден днешен, при арабите, бежанецът е в безопасност, ако когато го гонят, прибегне в шатъра на някой. Да се наруши гостоприемството, се е считало за голямо престъпление - Пс. 41:8.
Да "изяде" някой словесата на една книга, значи да усвои ученията и духът на онази книга - Ер. 15:16; Ез. 3:1; Йн. 4:14; Отк. 10:9.
Да яде човек от Христовото тяло и да пие от Христовата кръв, значи да приеме Христос за Спасител, и чрез жива вяра, да се напои с божествена истина и с небесен живот - Йн. 6:32-58.
Забележителен е начина, по който евреите са сядали да ядат. В най-старите времена, те са яли седнали - Бит. 43:33; 1Цар. 9:22, 20:25; Пс. 128:3, но с времето, те добили обичай, подобно на персите, халдейците, римляните, и др., на ядене да полягат на високи одрове около трапезата - Ам. 6:4. Картината тук, изяснява някои неясни въпроси по този предмет. В нея ще забележите, че три трапези са наредени така, че да оставят едно празно място за прислужниците. Около трапезите са наредени, не столове, но одрове, добре послани, и понякога богато украсени - Ест. 1:6, 7:1,7. Които стояли около трапезата, са се облягали на левия си лакът, така че са могли с дясната си ръка да посягат. Нозете си простирали към външната част на одъра, така че беше лесно за грешницата да приближи Исус, и да отрие нозете му с косите си - Лк. 7:36-50; Йн. 12:3. И този обичай, е дал възможност на Спасителя да приближи учениците си, когато сядали около трапезата, отзад и да умие нозете им на Пасхалната вечеря - Йн. 13:5-12. Този обичай също изяснява, как Йоан се е бил облегнал на скута на Исус - Йн. 13:23,25.
Не е известно, обаче, колко време и до кога, този обичай на ядене е замествал древния източен обичай, който и днес пак преобладава в Палестина, и в околностите й.
Eвреите са яли два пъти на ден, обяд и вечеря - Лк. 14:12; Йн. 21:12. Обикновено първото ядене е било леко. То се е състояло от мляко, сирене, хляб и овощия, и ставало в различни часове преди обед. В първите времена на Еврейската история, главното ядене, което е съответствувало с обядването при нас, се е яло на обед - Бит. 43:25; 3Цар. 20:16, а в по-късните времена по-късно, и то се е наричало "вечеря". Евреите са имали обичай, да си умиват ръцете преди да седнат на трапезата, и това се е изисквало от начина по който са яли. По-късно, фарисеите започнали да считат умиването, като знак на благочестие - Мк. 7:2,3; Лк. 11:38. Благочестивите евреи, не само на свещени пиршества, но и на домашните си обеди и вечери, имали обичай да благодарят на Подателя на всички благости, и да молят за благословението му - 1Цар. 9:13; Мт. 14:19, 15:36, 26:26; Лк. 9:16; Йн. 6:11; 1Тим. 4:3. В някои домове е било обичайно, като седнат на трапезата, да се прочита двадесет и трети Псалом. Ястията им били месо, риба, домашни птици, масло, мед, хляб, и овощия. Виж Храна. Евреите не употребявали на трапезата, нито вилици, нито лъжици, нито ножчета; те затопявали дясната си ръка в блюдото - Пр. 19:24. Стопанинът на дома е имал обичай, да отделя на чужденеца - гост двоен дял от ястията - Бит. 43:31; 1Цар. 1:4, 9:22-24, и даже да избере онова, което е най-отборно, и да му го подаде с пръстите си. Виж Рут 2:14, и Йн. 13:26. Този обичай, още се практикува на Изток. След ядене, евреите умивали ръцете си - 4Цар. 3:11.
В първите времена на Християнската църква, много препирни са ставали по въпроса за яденето, а особено за яденето жертвопринесено месо на идолите. Някои ново-обърнати християни, убедени, че идолът не е нищо, и че различието между чисти и нечисти животни се унищожи от Спасителя, яли безразлично всякакво месо, без да се интересуват жертвопринесено ли е било месото, което ядели, или не; и като си купували месо на тържището, не гледали чисто ли е или нечисто според евреите, или било ли е принесено в жертва на идоли. Други християни, обаче, по-слаби, по-придирчиви, и по-малко поучени вярвали, че яденето на жертвопринесено месо, е светотатство и оскверняващо. Това разногласие между ранните Христови последователи, имаше нужда да се разреши чрез боговдъхновение, и ние срещаме в няколко от посланията на ап. Павел наставления и до едните и до другите. Яденето не ни прави нито по-добри, нито по-лоши пред Бога, но по-добре е човек да се въздържи от ядене, отколкото да яде и да съблазни брата си - Рим. 14:20-23; 1Кор. 8гл., 10:19-33; Тит 1:15. Това начало има едно общо приспособление в подобни случаи; и добре ще бъде ако всеки се въздържа от всичко, което може да съблазни другите.
| назад | съдържание | напред |