Камък

I. Още от ранни времена са се употребявали кремъчни ножове, вместо стоманени - Из. 4:25; И.Н. 5:2. Обикновено е било да се издигат канари или могили от камъни за възпоминание на някое забележително събитие - Бит. 31:46; И.Н. 4:5-7, 7:26, 8:29; 2Цар. 18:17. Този обичай се е запазил и до днес в Сирия, и пътници, които преминават покрай тези каменни могили, хвърлят всеки по едно камъче на тях. Виж Крайъгълен камък.

II. Бялото камъче. Споменаването на това камъче в Отк. 2:17, загатва или обичая при Олимпийските игри да дават на успешния съперник бяло камъче, върху което е било написано името му и стойността на наградата; или пак начина за гласоподаване с черни и бели камъни върху въпроса дали да се освободи едно обвинено лице, или да се допусне в някои си привилегии. Ако пуснатите от съдиите камъни в урната (кутията) са излизали всички бели, решението е било благоприятно.

III. Убиване с камъни е било един вид наказание, до което евреите много често прибягвали. Равините считали всяка вина подлежаща на това наказание. Те казват, че осъдения на смъртно наказание човек се извеждал вън от града, на мястото на убийството и се увещавал да признае и изповяда грешката си. Тогава той се убивал с камъни по един от тези два начина: или хвърляли камъни по него докато е умирал, или го хвърляли с главата надолу от някое стръмно място. Първият начин е бил повече в употребление; и свидетелите трябвало най-напред да хвърлят камъни на осъдения - Вт. 17:5-7, за което понякога си събличали горните дрехи - Д.А. 7:58.

назад

съдържание

напред