Клетва
Едно тържествено потвърждение, придружено с позив към Върховното Същество. Бог е забранил лъжливите клетви и безполезните заклевания, които се употребяват в прост разговор; но когато нуждата или важността на някоя работа изисква клетва, той позволява на хората да се заклеват в неговото име - Из. 22:11; Лев. 5:1. Да се заклева някой в лъжлив бог, се счита за идолопоклонство - Ер. 5:7, 12:16.
У юдеите клетвата се правеше пред съдията, който се изправял на крака и заклевал онези, които трябвало да се закълнат. По този начин Каиафа закле Исуса Христа - Мт. 26:63. Исус мълчеше дълго време когато го изпитваха, и тогава първосвещеника стана, и като знаеше, че с това може да получи отговор, каза, "Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос, Божия Син?". На тази клетва, тържествено произнесена, Исус отговори, че той наистина е Месия.
Клетвата е един тържествен позив към Бога, като към един всемогъщ отмъстител, че ще ни накаже ако онова, което казваме е лъжливо - Евр. 6:16. Силата на клетвата зависи от убеждението ни в безкрайната правда на Бога; че той няма да счита невинни онези, които изговарят името му напразно; и че загубата на неговото благоволение далеч надминава всичко, което може да се придобие чрез лъжливо свидетелство. Клетвата е едно дело на Богослужение, и затова Бог иска то да става в негово име - Вт. 10:20, и показва начина, по който трябва да става, и длъжността на лицето, което се заклева - Из. 22:11; Вт. 6:13; Пс. 15:4, 24:4. От тук следва, че безбожниците, и онези които не вярват, че ще има бъдеща награда и бъдещо наказание, не могат съгласно с изповеданието си да се заклеват. В техните уста клетвата може да бъде само една осквернителна подигравка.
Бог сам е представен като потвърждаващ обещанието си с клетва, и по този начин да се съобразява с онова, което вършат човеците - Пс. 95:11; Евр. 6:13,16,17. Клетвите забранени в Мт. 5:34,35 и Як. 5:12, трябва да се отнасят към неразумните и злобни говорения на евреите; в противен случай Павел би действувал против заповедта на Христа - Рим. 1:9; Гал. 1:20; 2Кор.1:23. Трябва да се заклева онова лице, чиято длъжност изисква да провъзгласи истината по един най-тържествен начин пред съдията. При всичко това, несъмнено твърде често клетви се произнасят непочтително и без да има нужда от тях, и се произнасят със слаба съзнателност за отговорността в такъв случай. Понеже сме длъжни да изявяваме всяка възможна степен на почит към Бога, то най-голяма грижа трябва да полагаме, така че да не се кълнем грубо, нито невнимателно когато се обещаваме за нещо. Да не изпълним някое обещание е клетво-престъпление, освен ако обещанието е против естествения закон и против Бога. Тогава клетвата не е задължителна. Обикновените думи когато се заклевали били: "Така да ми направи Господ, и повече да притури", сир. Бог да ме убие и люто да ме накаже ако не говоря истината - Рут 1:17; 1Цар. 3:17. Подобни думи са: "Жив е Господ" - Съд. 8:19; "Истина говоря в Христа, не лъжа" - Рим. 9:1; 1Тим. 2:7; "Бог ми е свидетел" - Фил. 1:8.
Споменава се за някои действия, които са придружавали заклеването, като: слагане ръката под бедрото - Бит. 24:2, 47:29, и вдигане ръката нагоре към небето - Бит. 14:22,23; Вт. 32:40; Отк. 10:5.
| назад | съдържание | напред |