Кумир (идол, идолопоклонство)
Думата кумир или идол буквално значи изображение или представление. Тя винаги се употребява в Св. Писание в лош смисъл, за представления на езически божества, каквито и да са. Бог забранява всеки вид кумири, или изображения и представления на твари, направени с цел да има се служи суеверно - Из. 20:3,4; 34:13; Вт. 4:16-19, 7:25,26. Той също забранява да се прави видимо подобие като негов образ - Из. 32:4,5; Вт. 4:15; Неем. 9:18.
Езичниците имаха всякакви идоли - изображения и изваяни представления на звезди, духове, човеци, животни, реки, растения, земни стихии, и тези биваха правени от различни материали - златни, сребърни, бронзови, каменни, дървени, глинени и пр. Едва ли има предмет или сила в природата, едва ли има добродетел и порок на душата, и състояние на човешкия живот, които да не са приемали суеверни божествени почести. Виж Звезда.
Не е възможно да знаем от кога именно хората започнали да обожават лъжливи богове и да се кланят на кумири. В Св. Писание нищо не се споменава за идолопоклонство преди потопа, но от това, че Писанието премълчава да ни каже нещо върху този предмет, не можем да заключим, че идолослужението тогава не е съществувало. Йосиф и мнозина от църковните отци са на мнение, че скоро след потопа идолопоклонството станало общо в света; и наистина, накъдето и да погледнем след Авраамово време, виждаме само лъжливо богопочитание. Авраамовите прадеди са служили на лъжливи богове, както е очевидно от И.Н. 24:2,14.
Евреите на са имали свое особено идолослужение; те са подражавали суеверията на съседните народи. Когато бяха в Египет, много то тях са обожавали Египетските божества - Ез. 20:8; в пустинята те са служили на хананейските, египетските, амонейските и моавските; в Юдея - на финикийските, сирийските, и др. - Чис. 25 гл; Съд. 10:6; Ам. 5:25; Д.А. 7:42. Рахил, вероятно, беше служила на кумири при баща си Лаван, защото открадна домашните му богове - Бит. 31:30. Яков, като се върна от Месопотамия, накара домородството си да отхвърли чуждите богове от помежду си, и да хвърли суеверните обеци, които той скрил под един дъб при Сихем - Бит. 35:4. Семейството му служило на истинския Бог докато той бил жив.
През времето на съдиите, "Израилевите синове направиха зло пред Господа, и се поклониха на Ваалимите; и оставиха Господа Бога на отците си, та отидоха след други богове, от боговете на народите, които бяха около тях, та служиха на Ваала и на Астартините идоли" - Съд. 2:11,12. Гедеон, след чудесното си избавление чрез Божията сила, направи ефод, който стана примка на израилтяните да служат на кумири - Съд. 8:27. Терафимът на Михей стана също за дълго време съблазън на израилтяните - Съд. 17:5, 18:30,31. Виж Терафими.
При Самуил, Саул и Давид, истинското Богопознание у израилтяните се съхранявало чисто. Имало е разврат и криви работи, но малко или никак идолопоклонство. Соломон, в желанието си да угоди на чуждестранните си жени, въздигнал храмове в чест на Астарта - Сидонската богиня, на Молох - Амонския бог, и на Хамос - Моавския бог. Еровоам, който се възкачил на престола след Соломон, поставил златни телци в Дан и Ветил, и въвел израилтяните в грях. Народът, така поощряван към идолослужение от царя си, служил не само на златните телци, но на много други идоли, най-вече на Ваал и Астарта. При Ахаав, идолослужението взело ужасителни размери и надминало всяка граница. Нечестивата Езавел, за да изкорени истинското Богопознание, преследвала Божиите пророци, докато Бог разярен на Израил, го оставил на произвола на асирийските и халдейските царе, които го преселили отвъд Ефрат. Юда е била почти еднакво развратена. Описанията, в които пророците са очертали безпътностите и идолослуженията им, гнусотиите и блудодеянията им по горите и върховете посветени на идоли, и човешките им жертви, ни изпълват с ужас, и разкриват всичкия разврат на човешкото сърце. Виж Молох. След връщането им от Вавилон, не намираме вече евреите да се порицават за идолопоклонство. Само при Антиох Епифан някои паднали пак в този грях, но другите се опазили чисти от него.
Понеже поддържането на онази вяра, която припознава единия истински Бог, е било едно от основните начала на Мойсеевите законопостановления, и понеже Бог се е считал за Цар на Израилския народ, то намираме че идолопоклонството, т.е. служението на други богове, заема в Мойсеевия закон, първо място между законопрестъпленията. То наистина е било престъпление не само против Бога, но и против основните закони на държавата, и за това се е наказвало най-строго. Единственият, жив и истинен Бог, е бил и граждански законодател и главен управител на израилтяните, и се е приемал от тях за техен Цар; и от това идолослужението се е считало за престъпление против господарството, и справедливо се е наказвало със смърт, както господарственото изменничество в днешните времена. Според Еврейския закон, идолослужител се бие до смърт с камъни, и идолослужител град се изтребва, с всичко що има в него, от лицето на земята - Вт. 13:12-18, 17:2,5.
Днес идолопоклонството преобладава в света. Повече от 700,000,000 човешки същества са идолопоклоници. Но когато разгледаме идолопоклонството от нравствена гледна точка, когато вземем под внимание, че то се състои не само във външно служение на неистински богове, но в предпочитание и преданост на каквото и да било друго нещо повече отколкото на Всевишния, колко хиляди християни са виновни за идолопоклонство! Всеки, който възлюби този свят, т.е. богатството и славата му, и заради тях забрави или пренебрегне Бога и Христа, е идолослужител не по-малко от старите евреи, и такъв не може да се надява, че ще избегне осъждението на това зло - Кол. 3:5.
| назад | съдържание | напред |