Кърмилница (дойка)

Писанията описват на няколко места нежното и поверително отношение между кърмилниците и отхранените от тях деца - Ис. 49:22,23; 1Сол. 2:7,8. Виж и повестта на Ревека, придружена до живот от вярната и почетена Девора, и на "Дъбът на плача", под който я погребли - Бит. 24:59, 35:8.

Този обичай и днес още се пази от благородните семейства в Сирия и Индия. В "Източните си изяснения", Робертс казва: "Колко такива явления се принасяха в патриаршеския век. За пръв път дъщерята оставя бащиния си покрив; слугите смутени; всеки споменава отколешни неща, всеки иска да стори нещичко, което да се хареса на младата му господарка. Един казва: Ах не забравяй, онази която те кърмеше като дете; друга: Колко пъти ти донасях хубави цветя. Не потъпквах ли аз грешките ти? После майката пристъпва да се опрости. Тя плаче, нежно я прегръща, и нарежда; щерко моя, едва ли ще те видя вече, не забравяй майка си. Братът сграбчва сестра си в мишците си, и и се врича, че скоро ще дойде да я види. Бащата погълнат от мисли, само се стряска от хълцанията на дружината. Тогава той страстно прегръща дъщеря си в обятията си, и казва да не се бои.

Както Ревека имаше за другарка кърмилница, така и сега ая-та (кърмилницата), която от детинство е отгледала булката, я придружава в новото и поприще. Тя става нейна съветница, помощница, и приятелка, и на нея младата невеста разказва за всичките си надежди и страхове".

назад

съдържание

напред