Лазар

I. Приятел и ученик на Христос, брат на Мария и Марта, с когото Спасителя посети няколко пъти Витания, близо до Ерусалим. Нашия Господ почиташе това домочадие, и често го посещаваше, и когато Лазар легна опасно болен, пратиха до него да му кажат: "Господи, ето този когото любиш е болен". Спасителят пристигна във Витания, след като той бе престоял четири дни в гроба, и го съживи само като извика към него: "Лазаре, излез вън". Това удивително чудо, привлече толкова хора към Христа, че неприятелите му търсеха повод да убият и него, и Лазар - Йн. 11гл., 12:1-11. Историята на това събитие, представя Христос и като състрадателен приятел, който плаче за приятелите си с приятелите си, и като Княз на живота, който славно възтържествува над смъртта и гроба. Блажени са онези, които в своя смъртен час, или в смъртния час на приятелите си, знаят че те са в безопасност при Този който казва: "Аз съм възкресението и живота", и "защото аз съм жив, и вие ще живеете".

II. Името дадено, в една от най-поучителните притчи на Спасителя, на безпомощния просяк, който лежеше при вратата на богатия. Просякът, въпреки че бе сиромах и огорчен, беше Божие чадо, но богатия, въпреки че бе самодоволен, и се наслаждаваше на всяко земно благо, живееше без Бога. Състоянията им в този живот, чудесно се промениха на онзи свят - Лк. 16:19-31. Виж Авраамово лоно. Нашият Спасител, ясно ни учи с тази притча, че и оправданите, и осъдените от Бога знаят присъдата си, и започват да блаженствуват или да се мъчат веднага след смъртта си, и че и в двата случая присъдите са вечни.

назад

съдържание

напред