Левити
Всичките Левиеви потомци, се наричат Левити - Из. 6:16,25; И.Н. 3:3, виж Левий I, но по-специално извършващите по-долни служби в храма, които по това се различаваха от свещениците, които бяха от Левиевото племе по линия на Аарон, и заемаха по-високите служби - Чис. 3:6-10, 18:2-7. Бог избра Левитите за служението в скинията и храма, вместо първородните Израилеви, на които бяха предоставени тези длъжности, и които бяха вече осветени за тази цел, в памет на великото освобождение от Египет - Из. 13гл.; Чис. 3:12,13, 39-51. В пустинята, Левитите пазеха скинията и свещените съдове, (от които всяко от трите семейства имаше своя служба), и ги пренасяха от едно място на друго - Чис. 1:51, 4гл.; 1Лет. 15:2,27. След построяването на храма, те имаха настоятелството на вратата, на свещените съдове, на хлябовете на предложението, които сами приготвяха, и на други приноси, и от тях бяха определени певците и свирачите - 1Лет. 9:23; 2Лет. 29гл. Те носеха дърва, вода и др.т. за свещениците; помагаха им в жертвоприношенията, събираха и заколваха приношенията на народа - 2Лет. 30:16,17, 35:1. От тях бяха определени още и пазачи на храма - Неем. 13:13,22, и Пс. 134. Но освен тези им служби в храма, те вършеха и друга важна служба, учеха народа, между когото бяха разпръснати на добродетел и благочестие - 2Лет. 30:22; Неем. 8:7, и свързваха племената помежду им. Те изучаваха закона и бяха съдници, но под свещениците - 2Лет. 17:9, 19:8-11. Господ бе определил за прехраната им, да им се дава десетъкът на житата, овощията и добитъкът, но те отделяха и даваха на свещениците десетата част на този десетък; и понеже Левитите не притежаваха земя, то това им даване се приемаше от свещениците вместо начатките, които те бяха длъжни да принасят на Господа - Чис. 18:21:31. Плащането на този данък на Левитите, зависеше от добрата воля на народа, и ето защо на евреите бе заповядано да внимават, да не би да забравят братята си Левитите - Вт. 12:12,18,19.
Господ определи за Левитите, четиридесет и осем града, с ниви, ливади и градини - Чис. 35гл. От тях тринадесет бяха дадени на свещениците, всичките в племената близо до Ерусалим. Шест от Левитските градове, бяха определени за градове на прибежище - И.Н. 20:21. Докато бяха на служба в храма, Левитите се поддържаха от запасите, и дневните приношения на храма. С това предимство се ползуваха и пришелците в Ерусалим, които своеволно ходеха там от ревност към Божията служба - Вт. 12:18,19, 18:6-8. Посвещението на Левитите не ставаше обредно. Виж Чис. 8:5-22; 2Лет. 29:34.
Левитите не носеха особено облекло, за да се отличават от другите израилтяни, до времето на Агрипа. За това нововъведение се споменава от Йосиф, който още отбелязва, че старите обичаи на страната не може да се занемарят ненаказано.
Левитите бяха разделени на три отреди: Гирсоновци, Каатовци, и Мерариевци - Чис. 3:17-20. Те още се разделяха и на отделения, както свещениците - 1Лет. 23-26гл. Отначало, те постъпваха в общонародните си длъжности на тридесетгодишна възраст - Чис. 4:3, 8:25, но Давид определи да постъпват на двадесет години; и на петдесет да се уволняват от службата - 1Лет. 23:24-27. Служителите на различните отделения, вратарите, певците, пазачите, и пр., вършеха задълженията си по ред, за по една седмица - 1Лет. 23-26гл.; 2Лет. 23:4,8, 31:17; Езд. 3:8-12. След разцеплението на десетте племена, голяма част Левити напуснаха градовете си в Израил, и се населиха между Юдовото племе - 2Лет. 11:12-14, 13:9-11. След плена, множества от тях се върнаха в Юдея - Неем. 10:15-19, 12:24-31. В Новия Завет те се споменават рядко - Лк. 10:32; Йн. 1:19; Д.А. 4:36. Смята се, обаче, че повечето "книжници" и "законоучители", са били от това племе.
| назад | съдържание | напред |