Лоза

Това драгоценно и познато растение, има няколко вида, които съставляват естествените произведения на топлите страни, където още от най-ранни времена, са били обработвани. Ето защо плодовете на лозата, се споменават рано и често в Св. Писание - Бит. 9:20, 14:18, 19:22; Йов 1:18. Лози е имало изобилно в Палестина - Вт. 8:8, и в някои окръзи, е била превъзходна. Писанията възпяват лозите на Севма и Есхол; и езически писатели споменават за превъзходните вина на Газа, Сарепта, Ливан, Сарон, Аскалон и Тир. Виж Сорик. От дребността на Египетското грозде - Бит. 40:11, лесно можем да си представим удивлението, предизвикано в израилтяните, когато те видяха гроздът, който съгледвачите бяха донесли от долината Есхол - Чис. 13:23. Разказът на Мойсей се потвърждава и от свидетелството на изследователите; даже в Англия, е бил произведен един грозд дълъг двадесет и три пръсти, дебел деветнадесет и половина, и тежък 19 фунта (6 3/4 оки). Днес, въпреки че Мохамеданската религия не насърчава обработването на лозата, пак в Палестина се срещат лозя. Голямо количество грозде и стафиди (сухо грозде), се изпраща ежедневно за тържищата на Ерусалим, и други съседни места; само Хеврон е извозвал за Египет ежегодно триста камили товар, или триста хиляди фунта (106,500 оки) шера, или мед от сухо грозде.

На Изток, гроздето много се употребява за угощение и препитание на хората. Виж Грозде. За да покаже колко много лозя се срещат в делът на Юда, от разделението на общата земя, Яков, в пророческото си благословение, казва за Юдовия род: "Като връзва за лозата оселчето си, И за отборната лоза жребчето на ослицата си, Ще опере с вино дрехата си, И с кръвта на гроздето облеклото си" - Бит. 49:11.

На много места, лозите се простират по земята и по камъните. Но често те се покатерват върху решетки, зидове, дървета, чардаци, къщни преддверия и стени, даже и по вътрешните стени на къщите. Така растяща, лозата е станала прекрасен символ на домашна любов, мир и изобилие - Пс. 128:3; Мих. 4:4.

Еврейският закон, предписваше на евреите, да не обират гроздето си през всяка седма година, но да го оставят за сиромахът, сирачето, и странникът - Из. 23:11; Лев. 25:4,5,11. Виж също Лев. 19:10; Вт. 24:21. Позволено беше на пътник да си зобне грозде, когато минеше покрай някое лозе, но не и да отнесе със себе си - Вт. 23:24. Друго едно великодушно разпореждане на Мойсеевия закон, освобождаваше от военна служба онзи, който, след четиригодишен труд и търпение, щеше да събере първите плодове на лозето си - Вт. 20:6.

Йосиф дава описание на една великолепна и пищна лоза от чисто злато, която е имала скъпоценни камъни вместо грозде и е украсявала високата източна врата на Святото Място. Когато Спасителя ни казва: "Аз съм истинската Лоза", и така обясни великата истина на единството си с неговия народ, може би той гледаше тази лоза - Йн. 15:1-8.

Думите "Содомската Лоза" - Вт. 32:32, по никакъв начин не загатват за някоя изродена лоза. С тях писателя иска да каже, че лозата им, която в преносно значение означава развратния им характер, вместо да принася добро грозде, принася изгнил плод като плодът, с който бреговете на Мъртвото море са били прочути, т.е. като наречените "Содомски ябълки", за които се казва, че са хубави отвън, но отвътре пълни с костилки или прах.

Евреите, садяха лозята си, най-вече по полите на хълмове и планини - Ер. 31:5, (виж Планини), чистеха ги от камъни, и ги заграждаха с трънести плетове или със зидове - Ис. 5:1-6; Пс. 80; Мт. 21:33. Понякога лозя, са се давали под наем за част от плода им - Мт. 21:33,34.

В Св. Писание, срещаме много обяснения и притчи взети от лозето - Съд. 9:12; Мт. 20:1, 21:28. Навутеевото лозе - 3Цар. 21гл., е станало образ на всяко нещо, което богатия или силния отнема на сила от сиромаха. Празна колиба или пъдарница, от която пъдаря е пазил узрялото грозде - Пс. 80:12,13; П.П. 2:15, когато се обере гроздето запустява и става образ на пустота - Ис. 1:8. Едно хубаво иносказание в Пс. 80, представя Църквата, като едно лозе насадено, пазено, обработвано, и напоявано от Бога.

Гроздоберът ставаше след жетвата и вършитбата на житото - Лев. 26:5; Ам. 9:13. "Първозрялото грозде" по възвишените места, започваше през юни или по късно - Чис. 13:20, и продължаваше четири месеца. Гроздоберът е ставал през септември, когато гроздето се бере със сърпове и се слага в кошници - Ер. 6:9, които се изтърсваха в линове или жлебове, където се тъпче и изтака - Отк. 14:18-20. Гроздоберът беше трудна работа, която се облекчаваше с песни, шеги (вшутявания) и провиквания - Ер. 25:30, 48:33. Месиевото изтъпкване на жлебът, взето в преносен смисъл, без някой да Му помогне, се споменава като пример на великото му дело и сила - Ис. 63:1-3; Отк. 19:15. Дните през гроздобера бяха весели дни - Ис. 16:9,10, и често прекарвани в идолопоклонство - Съд. 9:27, а плаченето и вехненето на лозата, се споменава като знак на общо бедствие - Ис. 24:7; Ав. 3:17; Мал. 3:11. От шерата, се е правило вино и оцет. Виж Жлеб.

Гроздето още се е сушило. Един от Авигеините дарове за Давид, се състоеше от сто грозда сухо грозде - 1Цар. 25:18; Сива посрещна Давид с дар, състоящ се от същото количество грозде - 2Цар. 16:1; 1Цар. 30:12; 1Лет. 12:40. За другите употреби на плодовете на лозата, Виж Грозде, Мед, Оцет и Вино.

назад

съдържание

напред