Манасия

I. Най-старият син на Йосиф, роден в Египет. Неговите потомци основаха едно цяло племе. То бе разделено в Обетованата земя; една част се насели на изток от Йордан във Васанската земя, на север от река Явок, а другата на запад от Йордан, между Ефрем и Исахар, от Йордан дори до Средиземно море. Манасиевците бяха по-долни от ефремците по богатство и сила, според предреченото от Яков - Бит. 41:50,51, 48гл.; И.Н. 16 и 17гл.

II. Синът и нечестивият наследник на Езекия, добрия Юдов цар. Той се възцари на дванадесетгодишна възраст, и царува петдесет и пет години. Заради жестокосърдечието и идолопоклонството си, той бе изоставен от Бога да бъде заведен в плен на Вавилон. Според едно Еврейско предание, това станало в двадесет и втората година на царуването му. Тука, обаче, той толкова се смири, че Бог накара асирийците, да го въздигнат пак на престола, като поданик; и от тогава нататък, се залови да развали злото, което бе направил. Той унищожи идолите, на които бе се кланял и гледачите, от които бе се допитвал; направи много промени за духовното и материално благополучие на царството си; и поправи защитите на Ерусалим. След едно царуване, по-дълго от царуването на който и да е друг Юдов цар, той умря в мир и бе погребан в Ерусалим - 4Цар. 21гл.; 2Лет. 33гл.

Всички права запазени. Де не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.