Манна
Чудесната храна, която Бог изпращаше на израилтяните през скитанията им из пустинята. Тя беше дребна и на зърна, бяла като слана, и на вид като кориандрово семе - Из. 16гл.; Чис. 11гл. Тя падаше всяка заран с росата, около станът на израилтяните, и на толкова големи количества, че беше достатъчна да нахрани цялото множество народ вместо хляб - Из. 16:35; Вт. 29:5,6; И.Н. 5:12. Никъде не е казано, че израилтяните нямаха друга храна. Че израилтяните карали със себе си многочислени стада овце и говеда, е явно от много места в Св. Писание. Несъмнено дневните жертви и другите приношения се извършваха, и чрез това средство, се доставяше животинска храна на свещениците и левитите.
Когато манната бе изпратена за първи път, евреите "не знаеха що беше", и рекоха си един другиму: ман-ху?, което значи "Що е това?". Мнозина тълкуватели мислят, че от честото подновяване на това питане, е произлязло името мань или манна. Буркхард говори, че в долините около Синай и днес се намира един вид манна, която пада от някои дървета през юни. Арабите я събират и правят от нея пърженици, и я наричат мед, Виж Из. 16:31. Д-р Еренбург, е открил, че този вид манна се произвежда от едно насекомо. Освен това вещество и манната, която се употребява за лек, и се произвежда от осените на Южна Европа, няколко други растителни произведения в Арабия, Персия, и др., със същите качества, са познати под същото име. Напразно е, обаче, да търсим да отъждествим с коя да е от тези манната на израилтяните. Тя бе дадена за особена нужда, и то само до когато се продължи тази нужда. Тя не се намираше по дърветата и растенията, но "по лицето на пустинята", където и да отидоха израилтяните. Тя още беше съвсем различна по качествата и свойствата си, днес падаше и служеше за храна, а на утрото се вчервясваше. Тя беше чудесна по изобилието си, тъй като с нея се хранеха милиони; по това, че тя не падаше в съботен ден, но падаше два пъти в деня преди събота; и по това, че в съботата тя не се разваляше. Чрез последните три неща, Бог чудесно потвърждава, че святостта на съботата продължава от създанието на света, а не от Синайската планина, когато бе даден Закона на Мойсей. Малко манна, се пазеше за памет, в една златна стомна, в ковчега на завета - Евр. 9:4.
В Пс. 78:24,25, манната се нарича "хляб ангелски" и "небесно жито", в знак на превъзходството й, и още на това, че тя бе пращана направо от Бога. Израилтяните я събираха по една ока и триста драма за всеки едно на друго. И които събираха повече, и които събираха по-малко имаха доволно. Чрез това пояснение и ап. Павел в 2Кор. 8:13-15, ни съветва да не трупаме тленни богатства, а да бъдем щедри към нуждаещите се.
| назад | съдържание | напред |