Месеци
Еврейските месеци са били лунни месеци, сиреч, от едно новолуние до друго новолуние, т.е. двадесет и девет дни и половина; така че, един месец се е състоял от двадесет и девет дена, а следващия от тридесет. Месецът, който е наброявал тридесет дена, се е считал за пълен месец, а онзи който е наброявал двадесет и девет дена, се е наричал непълен. Новолунието, винаги е било начало на месеца, и този ден евреите наричали наволунен ден. Евреите обикновено означавали месеците само като първи, втори, и т. н., и повечето от имената, с които сега са известни, се вижда, че са приети от евреите през плена. При изхода от Египет, което се случило през април, Бог заповядал този месец - седмия на Гражданската година, да стане първия на Свещената година, и според него да се пресмятат религиозните празници; и от тогава евреите пресмятали времето и по двата начина на пресмятане.
Тъй като Еврейските месеци, са се определяли от луната, а нашите от годишното завъртане на земята около слънцето, то нашата система не съвпада с еврейската. Обаче, Еврейския месец Нисан, съответствува с част от март и част от април, а Зив - с част от април и част от май, и т.н., както в следващата таблица:
| Еврейски месеци | Почти съответстващи с нашите | Месеци от свещената година | Месеци от гражданската година |
| Авив, или Нисан Из. 12:2,18, 13:4; Ест. 3:7 | Март и април | 1ия | 7ия |
| Зив, или Ияр 3Цар. 6:1 | Април и май | 2ия | 8ия |
| Сиван - Ест. 8:9 | Май и юни | 3ия | 9ия |
| Тамуз - Ез. 8:14 | Юни и юли | 4ия | 10ия |
| Ав | Юли и август | 5ия | 11ия |
| Елул - Неем. 6:15 | Август и септември | 6ия | 12ия |
| Етаним или Тишри 3Цар. 8:2 | Септември и октомври | 7ия | 1ия |
| Вул или Мархесван 3Цар. 6:38 | Октомври и ноември | 8ия | 2ия |
| Хаслев - Зах. 7:1 | Ноември и декември | 9ия | 3ия |
| Тевет - Ест. 2:16 | Декември и януари | 10ия | 4ия |
| Сават - Зах. 1:7 | Януари и февруари | 11ия | 5ия |
| Адар - Ест. 3:7 | февруари и март | 12ия | 6ия |
Тъй като дванадесет лунни месеци, правят само триста петдесет и четири дни и осем часа, то Еврейската година е била по-къса от Римската с почти единадесет дена. За уравнение с равноденствените точки, от които тази разлика, между слънчевата и лунната година, щеше да дели новолунието на първия месец, евреите веднъж на около три години (или по-точно, в по-късни времена, по седем пъти на всеки деветнадесет години), прибавяли и тринадесети месец, който те наричали Веадар - втори Адар. По този начин тяхната лунна година, е била почти равна със слънчевата. Виж Година.
| назад | съдържание | напред |