Мидия
Мидия, наричана от евреите Мадай, която се предполага, че е била населена от потомците на Мадай, Яфетовия син - Бит. 10:2, се е простирала към запад и юг на Каспийско море, от Армения и Асирия на север и запад, до Фарсистан или собствена Персия на юг, и е включвала сегашните области Ширван, Адербайджан, Гилан, Масандеран, и Ирак Аджеми. Тя е покривала една земя по-голяма от Испания, която е лежала между 320 и 400 сев. ширина, и е била една от най-плодородните и ранно-обработените земи в Азия. Била е разделена на две, от които северозападната се е наричала Мала Мидия, а южната Велика Мидия. Първата, е съответствувала на днешния Адербайджан, една област на Персийското царство, заобиколена с високи гори от Таварийските планини, освен в посоката към изток, където река Кар или Кир, прелива водите си в Каспийско море. Велика Мидия, съответствува на днешния Ирак Аджеми, или Персийска Вавилония. Екватана, е била столицата на Велика Мидия.
Мидия, е едно от най-древните независими царства, които историята познава. След няколко-вековна подчиненост на Асирия, мидяните въстанали под Арбака във времето на Сарданапал, и пак във времето на Сенахирим, (около 700г. преди Р.Х.). Те станали силни, образовани, и богати - Ис. 13:17,18, 21:2,3, и царството им останало независимо до Кир, когато Мидия била присъединена към Персия. Така се издигнало Мидо-Персийското царство, и "Персийските и Мидийските закони", винаги се споменават от Свещените писатели заедно - Ест. 1:19, и пр. Дан. 6:8,12 и пр. Също и "летописите" на персите и мидяните, са споменати заедно - Ест. 10:2. И наистина, от това време нататък, нравите, обичаите, религията и цивилизацията на мидяните и персите, са били винаги неразделни. И е явно, както се учим от старите Зендски писания, че мидяните, персите и бактряните, са принадлежали на едно и също племе, и че са имали един общ език, зендски, и една религия. Те се кланяли на Ормузда, най-висшето същество, под символа на огъня. Те също се кланяли на звездите, най-вече на планетите; и още повече, на слънцето и месеца. Служителите на тази религия, мъдреците, са били едно съсловие от Мидийски произход, и на тях е било предоставено да се занимават с науките, и да извършват свещените обреди. Виж Мъдреци. Между тях, и както общо се предполага, преди времето на Кир, се е появил Зороастър, или Зердушт, като преобразовател, или по-точно като възобновител на старата религия на светлината, чиито последователи съществуват и до днес, в Персия и Индия, под името Гебри.
Мидия, е спомената за първи път в Св. Писание, като част от Асирия, където били заведени в плен десетте племена; най-напред, онези отвъд Йордан, от Теглат-феласар - 1Лет. 5:26; а по-късно, (около 721г. преди Р.Х.), останалите от Израил, от Салманасар - 4Цар. 17:6. По-късната история на Мидия, е преплетена с историята на Персия. И двете страни, бяха покорени от Александър Македонски, (330г. преди Р.Х.), а в следващото столетие станаха подани на партяните, и са споменати заедно с тях в Д.А. 2:9. Виж Персия.
| назад | съдържание | напред |