Мойсей
Името на знаменития пророк и законодател на евреите, който ги изведе от Египет и води до Обещаната земя. Думата Мойсей, е несъмнено египетска, и Йосиф я произвежда от две Египетски думи, МО, вода, и УСЕ, спасен. С това словопроизводство, се съгласуват и превода на Седемдесетте, и нашия. Евреите, направили една малка промяна в това чуждестранно име, за да прилегне на езика им. Те наричали Мойсея Моше, и произвеждали думата от Маша, тегля. Виж Из. 2:10. Мойсей е роден около 1571г. преди Р.Х. Той бил син на Амрам, от Левиевото племе, и по-млад брат на Мариам и Аарон. Животът му е разделен на три периода, всеки от четиридесет години. Първият, се простира от детството му, когато бил хвърлен в Нил, и намерен и осиновен от Фараоновата дъщеря, до бягството му в Мадиам. През това време, той живял в Египетския двор "и беше научен на всичката Египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело" - Д.А. 7:22. Това не са думи без значение. Египетска мъдростта, особено мъдростта на Египетските жреци, е била тогава най-дълбоката на света. Вторият период, започва от бягството му, до връщането му в Египет - Д.А. 7:30, и през цялото това време, той изглежда, че е живял в Мадиам. Тук той се оженил за Сепфора, дъщеря на мъдрия и благочестив Йотор, и опознал живота в пустинята. Каква противоположност между първият период, прекаран сред великолепието и учението на един Царски двор, и този уединен Номадски живот. По този начин, обаче, Бог го приготви да послужи, като едно средство за избавление на людете Му, през третия период на живота му, който се простира от изхода от Египет до смъртта му на планината Нево. През тоя последния период, колко той извърши, като непосредствен изпълнител на волята на Всевишния!
Мойсеевия живот и Мойсеевите учреждения, представляват един от най-изящните предмети за перото на Християнския историк, който е същевременно и способен Библейски древноизследовател. В неговите учреждения духа един дух на свобода, разумност, правосъдие, и човещина, никъде другаде не известен; и най-много от всичко, един дух на любов, чест, и послушание към Бога. Неговите учреждения преобразили евреите от хора овчари, в народ с постоянно местожителство и земеделски навици. Чрез този народ, и посредством Св. Писание, влиянието на тези учреждения, се е разпространило в света; и често където буквата е била пренебрегната, духът е бил усвояван.
Името на този Божий служител, се среща многократно в Гръцките и Латинските писания, и много по-често в писанията на арабите и на Еврейските равини. Много от техните писания, обаче, са безосновни легенди, или пък изкривени части от Библейските писания. Евреите повече от всеки друг народ, винаги са почитали Мойсей, като най-знаменитата личност в техните летописи, и като основател на всичките им закони и учреждения. Многочислени места и в Стария и в Новия Завет, показват колко високо положение са му давали - Пс. 103:7, 105:26, 106:16; Ис. 63:12; Ер. 15:1; Дан. 9:11; Мт. 8:4; Йн. 5:45, 9:28; Д.А. 7:20,37; Рим. 10:5,19; Евр. 3:11,23.
Във всичките си дела и учения, Мойсей е бил настоятел на Всевишния, но въпреки всичко това, във всяко негово дело се открива и неговия характер. Макар и естествено гневлив и нетърпелив, той до толкова подчинил себе си, че го наричали "най-кроткият човек на земята" - Чис. 12:3, и неговото благочестие, смирение и снизхождение, неговата мъдрост в управлението, неговата ревност и вяра в Бога, и неговото безкористно родолюбие, са достойни за всяко подражание. Много черти от характера и живота на Мойсей, доставят чудесни пояснения на делото Христово: Мойсей управлява народ си, посредничи за него, избавя го и го води до Обещаната земя. Всичките негови религиозни учреждения, сочели към Христос, и той сам, на планината, две хиляди години след смъртта си, отдал почитанието си на Пророка, за когото бил предсказал - Вт. 18:15-19, и на него било дадено да говори със Спасителя, за един от най-славните предмети, смъртта, която щеше да претърпи Той в Ерусалим - Лк. 9:31.
Мойсей е писателя на първите пет книги от Св. Писание. В съчинението на тези книги, той вероятно е бил подпомаган от Аарон, който е съхранявал летописите на народните дела - Из. 17:14, 24:4,7, 34:27; Чис. 33:1,2; Вт. 31:24, и др. Някои неща, са били прибавени по-късно от някое друго Боговдъхновено лице, като например последната глава от Второзаконие. Деветдесетия Псалом, се приписва на Мойсей, и благородните и благочестиви чувства, които този Псалом изразява добиват едно особено значение, ако се приемат като от неговото перо, към края на земните му подвизи.
| назад | съдържание | напред |