Назарет

Град в долна Галилея, около седемдесет мили на север от Ерусалим, в пределите на Завулоновото племе. Този град, е бил положен на стръмнината на един хълм, и е гледал в един богат и красив дол, заобиколен от рътове, с един тесен проход на юг. При устието на този дол, калугерите показват мястото, където назаряните, искали да бутнат Исус от рътът - Лк. 4:29. Назарет, е около шест мили на северозапад от планината Тавор, и на сред пътя, между Йордан и Средиземно море. Казва се в Новия Завет, че той бе "градът на Исус", защото там Исус бе живял повечето време, през първите тридесет години от живота си - Мт. 2:23; Лк. 1:26, 2:51, 4:16. Той посещавал и по-късно този град, но малко чудеса е извършил там, защото жителите му не вярвали - Мт. 13:54-58. И името му, дори не е споменато в Стария Завет, нито от Йосиф, и изглежда, че е било едно малко село, с лошо име - Йн. 1:46. Днешният град Ен-Насира, е един отдалечен градец с около три хиляди жители, повечето от които са християни. Той е около осемстотин крака над морското равнище, и е едно от най-приятните градчета в Сирия. Къщите му са каменни, на два етажа и с плоски покриви. Той има една джамия, един манастир, и две-три църкви. Според преданието, рътът от където назаряните, в гневът си са искали да хвърлят Исус, е близо две мили далеч от града, но по-близо около града има толкова рътове, че е по-вероятно разярените назаряни, да са искали да тласнат Исус от някой по-близък рът.

От върхът на хълма, на източната стръмнина, на който лежи Назарет, изгледът наоколо е великолепен. На север, окото съзира безчетните Галилейски хълмове, и се спира от величественият и вечно снежният Ермон. На изток, се открива Йорданската долина, а отвъд нея мрачните хълмове на древния Васан. На юг, се простира широкото и прекрасно Езраелско поле, и по-нататък се съзира Таворската планина, и части от Малкия Ермон и Гелвуе, с рътовете на Самария в южната част, и с върхът Кармил в западната, който си мие едната пола в сините води на Средиземно море. Д-р Робинсон в книгата си "Библейски изследвания в Палестина", казва: "Спрях се за няколко часа на това място, унесен в размисли, като се оглеждах в прекрасната гледка наоколо, и си спомнях събитията свързани с него. Долу в селото, Спасителят е прекарал детството си, и макар и да имаме твърде малко подробности за живота му през тези ранни години, пак има някои черти в природата, които се мяркат пред нашите очи сега, също както някога пред неговите. Той често ще е идвал на кладенецът, близо до който ние бяхме разпънали шатъра си; неговите крака често ще са вървели по близките хълмове, и неговите очи несъмнено са гледали прекрасния изглед на това същото място. От тук Княза мира, е гледал на Великото поле, където звънът на оръжията, често се е чувал, и облеклото на войниците се е напоявало с кръв; и той е гледал и онова море, по което бързите кораби имаше да носят благовестието, за неговото спасение на народи и континенти тогава непознати. Колко се е променил днес нравственият изглед на работите! Боеве и кръвопролития, не са престанали наистина да опустошават тази нещастна страна, и дебел мрак я покрива, но от тази земя възсия една светлина, която просвети света, и сне покривалото на нови земи, и сега зарите от онази светлина, започват да се отразяват и от онези острови и континенти, и отново да осветляват помрачената земя, където тя най-напред възсия".

Всички права запазени. Де не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.