Ниневия (Ниново обиталище)

Столицата на древна Асирия, която гърците и римляните са наричали "велики Нин". Ниневия е била положена на източния бряг на Тигър, срещу днешния Мосул, и по-надолу от него. Началото й, може да се отнесе близо до потопа. Виж Нимрод. Петнадесет столетия преминават, но за Ниневия не се казва нито дума. В книгите на Йона и Наум, Ниневия е описана, като един обширен град, три дни път на около, с едно население от сто и двадесет хиляди деца и повече, или вероятно от шестстотин хиляди души, и с много гори, градини и места за разходка. Жителите й, са били богати, войнолюбиви и много напреднали в образованието. Тя е имала много твърдели с прегради и порти, и според поетите, е била умножила търговците си повече от небесните звездите, и князете си повече от скакалците. С това описание, е съгласно и онова на историка Диодор Сицилийски, по думите, на когото Ниневия е била двадесет и една мили дълга, девет мили широка, и петдесет и четири мили в диаметър; стените и сто крака високи, и толкова широки, така че три колесници можели да се разминат по тях; а кулите в стените на брой хиляда и петстотин, всяка двеста крака висока.

Ниневия, дълго време, е била царицата на Изтока, но за голямата й разкошност и нечестие, пророк Йона бил изпратен, повече от осемстотин години преди Христа, да каже на жителите й, че тя скоро ще бъде съсипана. Виж и Ис. 14:24,25. Ниневийците, обаче, избързали да се покаят, и от това съсипването на града им закъсняло, но около 753г. преди Р.Х., времето, когато е основан Рим, Ниневия превзели мидяните под Арбак, а близо едно столетие и половина по-късно, и това съгласно с пророчествата на Наум 1-3гл., и Софония 2:13, втори път я превзели Киаракс и Навополасар, и след това време, тя никога вече не могла да придобие първия си блясък. По-късните писатели, я споменават много рядко, и като незначително място. Толкова съвършено е било разорението й, че за много столетия, самото й местоположение е било почти изгубено, и някои неверници даже са отрекли, че Библейската Ниневия някога е съществувала. Траповете, които станали "гроб" на развалините й - Н-м 1:4, до толкова са се насипали с тях, че сега се показват като естествени могили. Но от 1841, археолози са разкопавали останките й, които толкова много векове са лежали затрупани и неизвестни. Траповете най-много изследвани, лежат в трите ъгли на един трапезий около осемнадесет мили дълъг, и дванадесет мили широк, и близо шестдесет в диаметър, и всичко това потвърждава древното описание за обширността й. Скорошните изследователи, са разкопали храмове и палати, пазени от грамадни крилати бикове и лъвове с човешки глави. Различните отделения на тези здания, са подплатени с краешници от камък, и покрити с ваяния и надписи с клинообразни букви, които изследователите отчасти са разчели; и тези изваяни паметници на историята и обичаите на асирийците, заедно с различните стъклени, дървени, метални и др. изделия, разкопани след едно двадесет и четири вековно погребение, доставят сега неоценима помощ при тълкуванието на Писанията, и най-силно утвърждават истинността им. Ние толкова се чудим и маем, колкото и благодарим, когато гледаме същата Асирийска история, да се повествува в Царете и Летописите. Ние не само намираме да се споменават Ииуй, Манаим, Езекия, Амрий, Азаил и др., и различни градове в Юдея и Сирия, но откриваме и историята на Сенахирим, както се повествува от самия него, където се разказва за нашествието му в Палестина, и количеството на данъка, което Езекия е бил принуден да му плати. Намираме така също и картини, които представляват Лахис - 4Цар. 18:14, и военните му чиновници, може би и самия хулител Рапсак, като представя Еврейски пленници на царя, и др. Виж Сенахирим. Тези стенни образи, разясняват и езика на пророк Езекил. Пророкът, като един от пленниците, заведени в Ниневия или в околността й, несъмнено е видял с очите си "скришните стаи на образите", или поне е чул за тях, и за предметите, които те са представлявали. На други места, той представя по-нагледно човеците и сцените, сир. образите на скришните стаи; в 23:6,14,15 и 26:7-12, и др. "Войводи и началници, значително млади, нарисувани с киновар, опасани с пояси около чреслата си, с княжески вид, и с големи тиари на главите". Киноварът или аленото, е една от краските, с които тези образи са изобразени - Ез. 23:14,15. Тука се изобразява, под войнствен вид буйността на младостта, и блясъкът на великолепието й. Тука са представени кумири, царе, Ниневийски войници на молебствие, на лов, на бой; крепости нападнати и превзети; пленници водени в тържествен вървеж, прободени, одрани, или другояче мъчени; а понякога с куки закачени за носът или за устните - 4Цар. 19:28; Ис. 37:29, и с копие очите им избодени - 4Цар. 25:7. За други картини виж Нисрох, Сенахирим, Салманасар и Война.

Християнският свят, е много задължен на Лейард и Бота, за предприятието им в изследванията на старините, както и на Робинсон и Хинкс. За ученикът на Писанията, тези закопани съкровища са много ценни, и ние трябва да се радваме не само за тези нови доказателства на истинността на историята и пророчествата на Писанията, но и за светлината, с която се разяснява тяхното значение. Колко впечатляващо е и предупреждението, което тези новооткрити паметници на един град, някога толкова огромен и могъщ, днес отправят на народи тогава неизвестни, да се пазят от раскошност, гордост и нечестие, които са докарали съсипването му.

назад

съдържание

напред