II. Синът и нечестивият наследник на Езекия, добрия Юдов цар. Той се възцари на дванадесетгодишна възраст, и царува петдесет и пет години. Заради жестокосърдечието и идолопоклонството си, той бе изоставен от Бога да бъде заведен в плен на Вавилон. Според едно Еврейско предание, това станало в двадесет и втората година на царуването му. Тука, обаче, той толкова се смири, че Бог накара асирийците, да го въздигнат пак на престола, като поданик; и от тогава нататък, се залови да развали злото, което бе направил. Той унищожи идолите, на които бе се кланял и гледачите, от които бе се допитвал; направи много промени за духовното и материално благополучие на царството си; и поправи защитите на Ерусалим. След едно царуване, по-дълго от царуването на който и да е друг Юдов цар, той умря в мир и бе погребан в Ерусалим - 4Царе 21гл.; 2Летописи 33гл.