„Отделен”, Съдии 13:5

Според стария Еврейски закон, името Назирей, се даваше на един мъж или на една жена, когато се задължеше с едно обричане, да се въздържа от вино и от други опивателни пития, и от плодът на лозата под какъвто и да било вид; да остави косата си да расте; да не влиза в никоя къща, където има мъртвец, нито да присъствува на погребение. Ако се случеше някой да умре в присъствието му, назиреят подновяваше назирейството си. Това обричане, обикновено траеше осем дена, понякога един месец, а понякога цял живот. Когато се минеше времето на назирейството му, назиреят занасяше приношения в храма; тогава свещеникът му отрязваше косата, и я изгаряше в огъня, и след този обред, той се освобождаваше от обричането си - Числа 6гл.; Амос 2:11,12. Пожизнените назиреи, се посвещаваха в назирейството от родителите си, още при рождението си, както бе предложено от Самуиловата майка - 1Царе 1:11, и продължаваха през целият си живот в това състояние, нито пиеха вино, нито режеха косата си. Такива бяха Самсон и Йоан Кръстител - Съдии 13:4,5; Лука 1:15 Лука 7:33.

Понеже разноските за приношенията, които се изискваха от назирея, след изтичането на назирейството му, бяха понякога тежки за бедните, то на назиреите от това съсловие, помагаха понякога богатите назиреи, които с това правеха милостиня. Павел се възползва от този обичай, за да обезоръжи онези, които го представяха като враждебен на вярата на отците си. Взе четирима покръстени евреи, на които оброкът на назирейството бе свършил, иждиви за приношенията им, и с тях заедно, премина през обредната служба за очищение в храма - Деяния 21:20-26. И на друго място в Деянията - 18:18, се споменава за оброк, който имал или Павел или Акила, вероятно по следствие на някоя избегната опасност или прието благословение.