„Утешение или утешаващ”, Неемия 1:1

Ахалиев син, роден във Вавилон през Вавилонския плен. По мнението на някои, той е бил от коляното на свещениците; според други, от царското Юдово семейство. Той заемал службата на виночерпец на Персийския цар Артаксеркс Дългоръки. Наскърбен от бедственото състояние на едно поселение от евреи, завърнали се в Ерусалим, той попросил от Персийския цар, да му позволи да отиде в Ерусалим, и да помогне за възтановяването му. Царят приел молбата му, и го изпратил там като управител, в двадесетата година на Артаксерск, (около 445г. преди Р.Х.). Той се погрижил най-много за възтановяването на градските стени. Омразата на самаряните, под които поселението по-напред страдало, сега нарастнала; и при Санавалат, главния управител на онази страна, те прилагали най-различни средства, за да мъчат и угнетяват евреите. Те даже стигнали до там, че нападали работниците, когато работели; така, че Неемия бил принуден, да ги накара да работят с оръжие в ръце, но въпреки всичко това, за една година работата била свършена. В това велико предприятие, и по всичките длъжности на управлението, неговата благочестива ревност и безукорност, неговото родолюбие и боголюбие, и неговото упование на Бога, се увенчали с успех. Той бил подпомогнат и от съдействието на верни приятели, особено на Ездра - Неемия 8:1,9,13 Неемия 12:36, и учредил много народополезни граждански учреждения. Около 433г. преди Р.Х., той се върнал във Вавилон на царската си служба в Двора - Неемия 2:6 Неемия 5:14 Неемия 13:6, но не се минало много време, и той се върнал пак в Ерусалим, за да изправи някои нередовности, като небрежността в Храмовата служба, неспазване на съботата, бракосъчетания с езичници, и др. Той наложил на бракосъчетаните с езически жени, или да ги напуснат, или те сами да оставят отечеството си. Това самоволно заточение на едно число незадоволни свещеници, може да е дало повод да се въздигне храм на планината Гаризин, и да се учреди Самарянското Богослужение. Виж Санавалат.

Книгата на Неемия, съдържа историята на всичките тези събития, написана от същият, към края на дългоденствието му. Тя служи като едно продължение на книгата на Ездра, и някои от Отците, са я наричали Втората книга на Ездра. Някои части от нея, както глави 8 и 9, и 12:1-26, изглежда че са извлечения от общонародни книги, и др.т. С тази книга, завършват историческите книги на Стария Завет.