„Спасение”, Римляни 9:25

Син на Амон и правнук Езекия; благочестив цар на Юдовото царство, който направи големи промени в храмовото богослужение, и в религиозните чувства на народа. Нито един цар, не е полагал повече усилия, за унищожението на идолопоклонството в земята си. Той оскверни олтарите на идолите във Ветил, като изгори върху тях костите от гробовете на умрелите им свещеници, както бе предсказано повече от три столетия по-рано - 3Царе 13:2. Когато чистели и поправяли храма по негова заповед, свещениците намерили вътре един сборник с петте книги на закона, може би оригинала, написан от Мойсей. Тази свещена книга беше съвсем занемарена в упадъкът на израилтяните, и сам Йосия, въпреки цялото си благочестие, остана в удивление когато чу прочита на Второзаконие, така като че ли никога до тогава не бе го чел. За да отвърне наказанието, с което тази книга заплашваше, той се смири пред Бога, и се стараеше да доведе народа до покаяние. По негова заповед, народът поднови завета си с Йеова, и отпразнува Пасхата с голямо тържество, с каквото прадедите му бяха празнували в началото на постановлението й. Покаянието на народа не беше от все сърце, и не можа да спре божествените съдби. Йосия, обаче не бе оставен да види злото, което предстоеше. Той бе убит в битка с Фараон Нехао, чието преминаване през земята му, за да нападне Асирийския цар, Йосия бе излязъл да възпре. Този мъдър и благочестив цар, бе оплакан от пророк Еремия, и от целия народ - Захария 12:11. Той се възцари в 640г. преди Р.Х., на осем години, и царува тридесет и една години - 4Царе 22 и 23гл.; 2Летописи 34 и 35гл.