„Сватбен или брачен”, Битие 10:12

Възкресение на мъртвите. Голямата ценност на Новия Завет се състои в това, че той дава пълно откровение на това велико учение, в което най-мъдрите идолопоклонници се съмнявали и присмивали - Деяния 17:32. В Стария Завет също срещаме, макар и не толкова често това учение, като например в Исая 26:19, и Даниил 12:2. Когато Спасителя отишъл в Юдея, учението за възкресението на мъртвите се приело като основна догма на религията от целия еврейски народ, освен от садукеите. Те го отхвърляли, като казвали, че след смъртта цялостния човек (душа и тяло), престава да съществува. "Садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух" - Деяния 23:8. Затова, като се обори това противно на Евангелието предположение, се оборва и основанието, на което се опирали онези, които отричали възкресението на мъртвите, защото ако душата може да надживее тялото, то явно е, че Бог може да и даде друго тяло. Поради това Исус Христос им се противопоставил и на дело ги оборил - Матей 22:31,32; Марк 12:26,27.

Навсякъде в Новия Завет възкресението на Христос, се представя като солиден залог за възкресението на всички праведни, които са съединени с Него чрез вяра - 1Коринтяни 15:14-18; 1Солунци 4:14, и то вследствие на съединяването им с Него като тяхна Глава. "Той е възкресението и живота" - Йоан 11:25; те "спят в Исуса", и " ще се приведат с него в слава" - 1Солунци 4:13-17 1Солунци 5:10; "живота им е скрит с Христа в Бога" - Колосяни 3:3; и защото той живее, те ще живеят също - Йоан 14:19. Св. Писание учи също, че ще има възкресение и на неправедните. Но те ще възкръснат, не за да се прославят с Христос, но за да бъдат съдени и осъдени от Него на вечно наказание - Даниил 12:2; Йоан 5:28,29, сравнени с Матей 25:31-46 и Деяния 24:15.

На онези, които обичали да възразяват на Христос против това учение, Той отговорил: "Заблуждавате се, като не знаете Писанията нито Божията сила" - Матей 22:29. Възкресението е едно чудо, и онзи Който е Всезнаещ и Всемогъщ няма да позволи нищо да развали намеренията Му. Той не ни е открил естеството на духовното тяло, нито пък в какво се състои приликата му със земното тяло, но то ще бъде нетленно, съобразно с Христовото славно тяло - Фил. 3:21, и един приличен другар на душата усъвършенствувана според Неговия образ.

Възкресението на Христос, е от много голяма важност в християнството, както исторически, така и доктринално. Като едно дело неоспоримо доказано, възкресението стана венец на всичките свръх-естествени събития свързани с Христос - 1Коринтяни 15:14-18. Исус Христос няколко пъти предсказва възкресението си, затова неприятелите Му много се стараели да се уверят в неговата смърт, и за по-голяма сигурност пазели гроба му. Но въпреки това, Той възкръснал от мъртвите на третия ден, и се явявал на своите последователи през четиридесет дни, и в това убедил даже онези, които най-много се съмнявали, след което се възнесъл на небесата от Маслинената планина. Апостолите отдават голямо значение в проповедите си на това толкова важно дело - Деяния 1:22 Деяния 2:24-32 Деяния 4:33 Деяния 10:40,41. В отношение с християнското учение, възкресението стои като здрава канара, на която можем да се опрем, защото то ни уверява, че Бог е приел очистителната Жертва, че Христос тържествено извърши нужното изкупление, и че Той ще възкреси за безсмъртен живот душите и телата на своите последователи. Той е погребан под бремето на нашите престъпления, но като Всемогъщ възкръснал, за да ни оправдае и спаси. Смъртта Му доказа величието на Неговата любов, а възкресението пък показа, че любовта Му изпълни целта си докрай.