„В мир”, Битие 14:18

Главният град на Святата Земя, и на християните, най-славен на света. Разположен е на 310 46/ 43// Сев. Шир и 350 13/ Ист. Дълж., на едно високо място, на юг от средоточието на страната, около 37 мили от Средиземно море, и около 24 мили от Йордан. Местоположението му Господ осветил още в старо време, като изпитал там вярата на Авраам - Битие 22гл.; 2Летописи 3:1. Той бил в пределите на Вениаминовото и Юдовото племе, малко по-навътре в границата на първото, но от него го превзело по-късно Юдовото племе, и затова се счита като Юдов град - Исус Навиев 15:8 Исус Навиев 18:16,28; Съдии 1:1-8. Най-старото име на града е Салим - Битие 14:18, Псалми 76:2; по-късно бил наречен Евус, защото станал град на Евусците - Съдии 19:10,11. Той бил едно добре укрепено място, и за дълго време устоял на всичките опити на Израилтяните да го завладеят, докато най-после крепостта му превзел с пристъп Давид - 2Царе 5:6,9, и тогава го нарекли "Давидов град". Тогава станал религиозно и политическо средище на царството. Израилтяните го разширили и още повече укрепили. Най-голямата му слава, обаче е в това, че във великолепния му храм се вселил, и открил себе си Единият, живият и истинският Бог.

След разделението на царството, той останал столица на Юдовото царство, няколко пъти го превземали и пленявали, и най-накрая го съсипали при Вавилонския плен - 4Царе 14:13; 2Летописи 12:9 2Летописи 21:16 2Летописи 24:23 2Летописи 25:23 2Летописи 36:3,10,17-20. След седемдесет години, като се върнали от плена, евреите пак го съградили (536г., преди Р.Х.), и до една голяма степен му върнали първата слава. Около 332г. преди Р.Х., градът отстъпил на Александър Македонски, а наскоро след смъртта му, Птоломей Египетски го превзел с пристъп в една събота, когато евреите не искали да се бият. Пр Езекил 170г. преди Р.Х., Ерусалим попаднал под гнета на Антиох Епифан, който съборил стените му, поставил образ на Юпитер в храма, и употребявал всевъзможни средства, за да вкара народа в идолопоклонство. При Макавеите, обаче, евреите отново придобили своята независимост, пр Езекил 163г. преди Р.Х., а едно столетие по-късно, градът паднал в ръцете на Римляните. Ирод Велики пръснал много пари, за да го украси. В града и храма, където така ги възобновили, дошъл присно-блаженния Месия, когато се изпълнило времето му, и ги осветил, и още повече прославил с присъствието и живота си. С отхвърлянето и разпятието му, Ерусалим препълнил чашата на беззаконията си; Еврейският народ започнал да отслабва и да чезне далеко от отечеството на отците си, и градът и храмът били превзети от Тит, който съвършено ги разорил, (70-71г. след Р.Х.). От всичките Ерусалимски сгради, само три кули и част от западната стена останали непокътнати. Когато обаче, Евреите започнали пак да се връщат и да кроят нови планове, за това как да се освободят, император Адриан населил едно Римско поселение там, (135г. след Р.Х.), и пропъдил Евреите, като им забранил под смъртно наказание, да не се връщат още веднъж. Той променил името на града, и го нарекъл Елия Капитолина, посветил го на езически богове, за да го оскверни колкото е възможно повече, и се стараел по всякакъв начин да изличи и най-малките следи от Юдейството и Християнството. От тогава името Елия Капитолина станало толкова общо, че името Ерусалим се употребявало само между Евреите и по-учените християни. По времето на Константин, обаче, градът пак приел старото си име, което е запазено и до днес. Елена, майката на Константин, направила две църкви във Витлеем и на Елеонската (или Маслинената) планина, (326г. след Р.Х); а Юлиан, който след смъртта на баща си, наследил престола на вуйчо си Константин, се опитал да съгради отново храма, но неговото намерение и желанието на Евреите, които покровителствувал, се осуетили, според съвременните историци, от едно земетресение и от огнени топки, които се пръснали из под земята между работниците на храма, (363г. след Р. Х).

По-късната история на Ерусалим може да се разкаже накратко в няколко думи. Пр Езекил 613г. го превзел Хосров Персийския цар, който избил, 90,000 от жителите му, и разрушил, докъдето му стигала ръката, всяко нещо, което християните имали за свято и на уважение; пр Езекил 627г., Ираклий победил Хосров, и Ерусалим паднал в ръцете на гърците. Не се минало дълго време, когато започнала Мохамеданската ера. Около 637г. от християните превзел града Халиф Омар, след една четиримесечна обсада; и от тогава Багдадските халифи го владели до 868г., когато го взел от тях Ахмед, Турския господар на Египет. В продължение на 220г., Ерусалим имал няколко господари, Турски и Сарацински, а пр Езекил 1099г. му станали господари кръстоносците под Годфрей Буйона, когото те избрали за цар. Него наследил на царството брат му Балдуин, който умрял пр Езекил 1118г. Пр Езекил 1187, Саладин, един Източен султан, превзел града с помощта на издайника Реймон, Триполския граф, когото намерили мъртъв в леглото му на заранта в деня, в който щял да предаде града. Пр Езекил 1242г., Салих Исмаил, емирът на Дамаск, пак го върнал на Латинските князе, но те пак го изпуснали пр Езекил 1291г. в ръцете на Египетските султани, които го задържали до 1382г. Турския султан Селим завоювал Египет и Сирия, заедно с Ерусалим, пр Езекил 1517г., и синът му Сулейман направил или преправил сегашните му стени пр Езекил 1534г. Оттогава насам го владеят турците, като извадим, обаче, твърде късото време, 1832-4, през което над него господарувал Ибрахим Паша Египетски. Сега, Ерусалим влиза в Дамаскският пашалък, въпреки че в него пребивава един особен турски настойнк.

Ерусалим е съзидан в пространното равнище на Юдея около 2,400 крака по-високо от Средиземно море. Това равнище се снишава малко по-малко, колкото се отива към изток, където изведнъж се отклонява стремително надолу, и на места някои от стръмнините му гледат на Кедрон или Йосафатовия дол. На юг, тази наведена равнина, се окончава с дълбокият и тесен дол на Еном, който излиза, на северозапад, горе на полето, и където е граничила старата южна граница на града. Виж Гион. Вътре в самият град имало също два дола, които го делили на три части или могили. Сион, най-високата от тях, бил на югозападната част на града, и запасан откъм юг и запад с дълбокият дол на Еном. На северната и източната му страни се изтягала долината на "сиренепродавците" (Тиропион), която излизала на югоизток в Кедрон. Тиропион се скачала при североизточното подножие на Сион и с друга долина от север. Сион се е наричал и Давидовия град, а историкът Йосиф го назовава "Горният град". Загнезден така между долове и укрепен още от всички страни с яки стени, Сион бил на времето най-непристъпната част на града, където били крепостта и царския палат. Тиропион го делил от Акра на север, и от Мория на североизток. Акра била по-ниско място от Сион или от северозападната част, където била отвъд стените. Йосиф я нарича "Ниският град". Мория, свещената могила, лежала на североизток от Сион, но се скачала с него при най-близкия му ъгъл, чрез един мост над Тиропион. Останки от този мост успял да разпознае д-р Едуард Робинсон, един от знаменитите старинни-изследователи от наше време. Мория била първоначално един малък хълм, но пространството й разширили по-късно, за да отворят място за храма. Тя била, право да кажем, една брънка скопчена в хълмистата верига на западната страна на града, която верига се подемала над дълбоката долина на Кедрон; и скопчала се към север с могилата Везета, "Новият град", и към юг по-ниско с могилата Офил. На източната страна на Ерусалим, и където се простира от север към юг, лежи Елеонската (или Маслинената) планина, която дели от града долината Кедрон. От тази планина, изгледът на града и околните му места е величествен. Право срещу Мория, или малко по на север, се намира Гетсиманската градина, със маслинените си дървета, при полата на Елеонската планина. Не далеч под града на източното ребро на Кедрон, се намира запустеното село Силоам; по-надолу Кедрон се съединява с Еном на едно очарователно място, което на времето наричали "Царските градини"; още по-надолу е кладенецът на Неемия, на който най-старото име е Рогил; от там нататък долината криволичи измежду планински върхове ту южно, ту източно дори до Мъртво море. На устието на Тиропион, между Офил и Сион, е къпалнята Силоам. В долината, на запад и северозапад на Сион, са двата водоема на Гион, по-долния обаче е сега развален и пресъхнал. В скалите около Ерусалим, и най-много в ребрата на долините на Кедрон и Еном срещу града, има разкопани много гробове и пещери.

От стените на стария Ерусалим, най-старата, Давидовата и Соломоновата стена, освен че ограждала от всички страни Сионската планина, се простирала и около Мория и Офил. Дълбочината на долините на юг и изток на Ерусалим, доставяла големи леснотии да го укрепяват и защищават на тези страни. Южната му стена, по времето на царете и на Христа, преминавала през най-външния връх на могилите му, и така включвала къпалнята на Силоам и Офил, и вероятно някои части от долините на Еном и Кедрон - 2Летописи 33:14; Неемия 2:14 Неемия 3:15.

Втора стена, която била започната при Йотам, и завършена при Манасия, причинила някои промени в южната защитна граница, тъй като заградила още по-голямо пространство на север. Тя започвала на изток някъде при кулата на Ипик, на северозападния предел на Сион, включавала Акра и част от Везета, и опирала в старата стена на изток. Тази стена, както и първата съборили по времето на плена, но и двете по-късно отново били издигнати, както се вярва на първите им основи; и двете стени са били в същност същите по времето на Христа. Може обаче, като разкопават за напред, да открият къде е била наистина втората стена, но за това нещо местоописателите на Ерусалим, сега най-много не се съгласуват. Да се намери точно мястото на "кулата на Генат", където тази стена започвала, и да се издири наоколо основата и до Антония, ще покаже дали мястото Голгота, което сега по едно предание се означава в картата на Ерусалим, много на навътре от градските предели, се е намирало отвътре или отвън старата стена. Местоописателните доводи са против това предание; и е много вероятно, тази част да е била по онова време, ако не отвътре стената, то поне част от предградията; защото третата стена, която се заправила по времето на Ирод Агрипа, само десет години след разпятието на Христа, започвала от кулата на Ипика и се простирала поливин миля северозападно до Псефиновата кула, и като завивала покрай царските гробища, спущала се надолу до Везета, и се скачала с източната стена. Цялата градска окръжност по онова време, била малко повече от четири мили. Сега тя е, най-много, две и три четвъртини мили; и се доказва от многочислените щерни, които още съществуват, и от мраморните останки, които ралото често разкопава, че широкото пространство на север, което било заградено с Агрипината стена, на времето е било покрито с градежи.

Не е възможно сега, след толкова столетия, през които са ставали толкова разорения, да се начертае точно.

Ерусалим са го превземали до двадесет пъти, и често съвсем са го разорявали. За повече подробности на предметите и местата, които са споменати тука в описанието на Ерусалим прочетете особените им описания.

Днешния Ерусалим, който арабите наричат Ел-кудс, святият, несъмнено стои на мястото на Библейския Ерусалим. Местоположението му е още прекрасно - Псалми 48:2,12 Псалми 122:3 Псалми 125:1,2. От далеч изгледът на високите му стени и на многочислените му сводове и минарета е величествен. Но старата му слава я няма вече; няма вече живот и движение: всичко там е замъртвяло; горите му са запустели и посърнали, и племената не възлизат вече в домът на Господа. Ерусалим, който някога е бил гордостта на Израилевите племена, сега е "потъпкван от езичниците" и "Сион се изорава като нива".

Днешната му стена, която е направена пр Езекил 1542г., е на места двадесет, а на места до шестдесет крака висока, и обема две мили и половина наоколо. Източната й страна отива в права посока, а южната половина на тази страна съвпада със стената на святото място, Ел-Харам. Това пространство, 466 метра дълго между север и юг, и 286 до 320 метра широко, е заградено с високи стени, на които долните камъни на някои места са много големи, и много по-стари от горните. Там стърчи сега осмоъгълната джамия Кубет-ес-Сухра (или сводът на скалата), и джамията Ел-Акса. Там на времето се е намирал старият храм с голямата кула Антония. Виж Храм. При югоизточният й ъгъл, където стената е седемдесет и седем крака висока, земята при основата й, е сто и петдесет крака над пресъхналото корито на Кедрон. От този ъгъл, стената криволичи югозападно, минава през Сионската планина, като оставя южната и по-голямата й част отвън, а от западния ъгъл се спуска северно до Яфенската порта, където се е запазила дори до днес долната част на една много стара и яка кула. Тя е известна като "Давидовата кула", но повече се вярва, че е Ипиковата, спомената от Йосиф. От там стената заобикаля криволичещо до североизточният си ъгъл. Тя се подпира на неравни разстояния от четвероъгълни кули, и е поръбена по върхът си с зъбци, от по между които да хвърлят стрели или пушки. Сега се влиза и излиза само през четири порти: Яфенската, или Витлеемската на запад, Дамаскската на север, Св. Стефанската порта на изток, и Сионската на юг. В източната стена на Ел-Харам се намира Златната Порта, отдавна затворена, а в градската стена има още две по-малки порти, в по-скорошно време затворени; те са Иродовата порта, на северо-изток, и портата на гноището или купището, на юг.

Вътре в града улиците са криви и тесни, неизравнени, лошо постлани с калдаръм. Къщите са от изсечени камъни, с малко прозорци към улиците. Покривите им са плоски, и прошарени с малки сводчета. Най-хубавата част на града е широкото място на голямата джамия, където до скоро за шест столетия входът строго се забраняваше на християните - с дворовете си и кипарисите си, и със сводът, където величествено се издига по-високо от високите стени на мястото. На Сионската планина, отвътре градската стена, много място са заели зданията на един голям Арменски манастир, Сирийският манастир, и църквата Св. Яков. Отвъд стената и далеч към юг се намира една джамия, която уж е съградена над Давидовия гроб. Нея пазят от християните, даже по-ревниво и завидно отколкото Омаровата джамия. Близо до нея са малките Американски гробища. На северозападният ъгъл на Сион стърчи високо четвероъгълната крепост, крепостта, която споменахме по-напред, стара и величествена. По-нататък към север е Католическия манастир, на най-западната част на Ерусалим, а между него и между средоточието на града е църквата на Христовия Гроб, където преданието разказва, че мъчили и разпнали Господа. Виж Голгота. Тук-там в града стърчат нагоре минаретата на десетина джамии, между две хиляди криво-ляво съзидани къщи, много от които са не малко развалени.

Ерусалим има сега около 25,000 жители, от които две-пети са Мохамедани, а останалите половината евреи и половината християни. Там има поставено и едно отделение постоянна войска от 800 до 1000 войници; през месец март и през април хиляди поклонници от разни земи, идват да посетят светите места, едни от историческо любопитство, други за благочестива цел. Мюсюлманските жилища, са на средата на града, и на северната и източната му част. Еврейската част, е на североизточната страна на Сион. Гърците, арменците, сирийците, коптите, и други християни, имат жилищата си всеки от тях около манастира си, а всичките християнски гробища са на Сионската планина. Евреите погребват умрелите си на Маслинената планина, а мохамеданите на няколко места, но предпочитат източният край на Мория. Днешният Ерусалим не е друго, освен една печална сянка на славния някога Ерусалим. Християнските му жители се давят в невежество, и жалостно са унижени пред мохамеданите, а дребните им неразбории и препирни, и суеверията им са укор и позор на християнското име. Евреите, три четири хиляди на брой, са още повече угнетени и унизени. Те са повечето пришелци от други земи, и имат го за голяма работа да умрат в този град, който не е вече техен. Убити и телом, и духом от угнетителите си, те се препитават от милостинята на сънародниците си отвън, и на тях не се позволява да доближават до полите на Свещената планина, където отците им се молили на единия истинен Бог. Близо там, на едно малко място, до едни големи и стари камъни в основата на западната стена на Мория, те се събират в празник да плачат, и да наричат със сърце-раздирателни охкания, и да подновяват плачът на Еремия - живи свидетели на истинността на Божието Слово, което се е сбъднало в тях. Вижте и Стена.

Новия Ерусалим, е название дадено на Христовата църква - Галатяни 4:26; Евреи 12:22; Откровение 3:12,21гл.