Имената в Библията / Самария

„Бдителност”, 3Царе 16:24

I. Едно от трите разделения на Палестина, във времето на нашия Спасител, което имало за граница Галилея на север и Юдея на юг, Йордан на изток, и Средиземно море на запад, и обхващало части от земята, която отначало била дадена на Ефрем, Манасия и Исахар - Лука 17:11; Йоан 4:4. Самария е имала хълмове, не толкова голи, както хълмовете на Юдея, и нейните долини и поляни, са били по-обработени и плодородни. Виж Ханаан. Много Евангелски църкви са били още от рано основани в тази страна - Деяния 8:1,25 Деяния 9:31 Деяния 15:3.

II. Град, който се намирал по средата на Палестина (шест мили на северозапад от Сихем). Той е бил съграден от Амрий, Израилския цар, (около 920г. преди Р.Х.), и наречен по името на Семер, предишният стопанин на хълма, където градът се съградил - 3Царе 16:23,24. Този град станал обичайното местопребивание на Израилските царе, вместо Сихем и Терса (предишните столици). Градът е бил украсен с обществени сгради. Ахаав построил тука къща от слонова кост - 3Царе 22:39, и един храм на Ваал - 3Царе 16:32,33, който Ииуй съборил - 4Царе 10:18-28. Пророците често са го изобличавали за идолопоклонството му - Исая 9:9; Езекил 16:46-65. Сирийците го обсаждали два пъти - 3Царе 20гл.; 4Царе 6:24 4Царе 7:1-20. Накрая Саргон, Асирийския цар, превзе и съсипа градът, и отведе в плен жителите му (721г. преди Р.Х.) - 4Царе 17:3-6; Осия 10:5-7; Михей 1:1-6. Виж Амрий. Отчасти градът е бил възстановен от Хутайците, доведени отвъд Тигър, но Йоан Иркан отново почти го съсипал. Римският проконсул Габиний, го поправил още веднъж, и го нарекъл Габиния; а после Август го дал на Ирод Велики, който го разширил и украсил, и го нарекъл Севасти, (гръцкият превод на латинското име Август), в чест на императора. Той населил в него едно поселение от шест хиляди души, обградил го със силна стена, и съградил великолепен храм в чест на Август. Рано в Апостолския век, градът се възползвал от успешното служение на Филип, и на други проповедници - Деяния 8:5-25; и църквата, която се образувала в него време, съществувала за много векове, докато градът бил разрушен. Севасти по-късно пак се обновил, и за него се споменава в историята на Кръстоносните походи. Сега той е едно незначително село, на име Себастие, с няколко прости къщи, съградени от камъните на старите развалини.