„Потал или питащият”, Битие 46:10; 1Царе 9:2

Син на Кис, от Вениаминовото племе, първият Израелски цар, помазан от Самуил, в 1095г. преди Р.Х. След четиридесет годишно царуване, пълно с различни събития, той и синовете му бяха убити на планината Гелвуе. Приемникът му бе Давид, зет му, когото той бе се опитал да умъртви. Сауловата история е изложена в 1Царе 10 1Царе 31гл.; тя е печален и назидателен разказ. Началото на царуването му, е било бляскаво, по едно особено благоволение Божие - 1Царе 9:20 1Царе 10:1-11,24,25. Щом, обаче, Саул започна да нарушава Божиите заповеди, той бе отхвърлен като недостоен за основател на царска династия; греховете и злощастията му се увеличаваха всекидневно, докато слънцето му залезе в мрачност. През първата му война с амонците, Бог му помагаше, но след това последваха неуместното му жертвоприношение, през Самуиловото отсъствие; дръзкото му обричане; победите му над филистимците и амаличаните; пощадяването му на Агаг, Амаличкият цар, и по-добрите користи; разстроеното му и предчуствено униние; преследването и завистта му към Давид; варварското му избиване на свещениците и хората в Ноб, и гаваонците; допитването му до Ендорската запитвачка на зли духове; битката му с филистимците, в която синовете му бяха убити, а той бе смъртоносно ранен; най-после, след отчаяното му самоубийство, един амаличанин занесе на Давид царските му знакове - 1Царе 31гл.; 2Царе 1гл.; 1Летописи 10:13,14. Виновното поведение, и ужасната кончина на първият Израилски цар, са едно важно изобличение на грехът, който евреите сториха, като не пожелаха Йеова за свой цар; това показва още до каква вина и съсипване достига онзи, който възстава против Бога, и се води от славолюбивите и завистливите си страсти.