По-късни изследователи, (като Лаборд), са описали живописно и подробно този чудесен град, и са начертали по-главните му развалини. "Долът на Петра", (2,200 кр. над големия дол Ел-Араба), е дълъг около една миля от север на юг, и половин миля широк; от страните му се намират многобройни долчета, които правят цялата му окръжност около четири мили. Той е достъпен от север и от юг; обаче, на изток и на запад скалите му са стръмни, и се издигат на височина от двеста до хиляда крака. Главният проход за града се намира на изток, и започва между скали високи четиредесет крака, и на разстояние шестдесет лакти една от друга; колкото по-навътре отиваш в проходът, скалите все повече и повече се приближават и възвишават, и изобилват с гробища. Като извървиш този тесен проход, пред тебе се изпречва една от най-великолепните сгради на Петра (Ел-Хусне), храмът издълбан в отсрещната скала, който Буркхарт споменава. От тука, ти влизаш в един по-широк дол, който те води към северозапад, покрай амфитеатърът, в един изгиб на ляво, и най-после те извежда на обширната долина на градът към запад. Многобройни са гробищата, издълбани в тези каменисти проходи; много от тях се приближават посредством стъпала, а други на височина повече от четиристотин крака, са непристъпни. Дворецът, който арабите наричат "Фараонов дом", е главната от неизсечените в скалата сгради, която до някъде се е упазила от разрушението на времето; няма съмнение, че тя е била някога величественна сграда. Развалини от обществени постройки и черепи от грънци, се срещат почти по цялата долина. Една вада тече през долината към запад, и преминава друг един тесен проход, подобен на онзи при входа й. На запад по протежението на един дол, се издига един от най-красивите храмове, (храмът Дейръ), изсечен в твърдата скала. Лицето на този храм, е сто петдесет и два крака на дължина и на височина, а по-долните му стълбове, които са полуиздадени извън скалата, са осем крака дебели. Красотата на камъкът, в който тези здания са изсечени, им придава една несравнима прелест; този камък е хубав, мек, изпъстрен с различни цветове: червен, черен, морав, бял, синкав, жълт и др. Високо над изваяните паметници, се възвишават скалите, облечени в самородната си грапавина и величие. Тази странна и прекрасна картина, оставя незабравими впечатления в умът на зрителя.
Петра е древен град, той е бил силно укрепен, и за дълго време едно важно търговско средище. Той е бил главният град, между градовете, които са се намирали в околността му. Въпреки величието и могъществото му, пророците предсказаха падението и запустението му с думи, съвършенно съгласни със събитията, "Колкото за твоята ужасност, Гордостта на сърцето ти те е измамила, О, ти, който живееш в пукнатините на канарите, Който владееш висината на хълмовете; Но ако и да поставиш гнездото си високо като орел, И от там ще те сваля, казва Господ" - Еремия 49:16. Виж и Исая 34:5-15; Езекил 35гл; Й-л 3:19; Амос 1:11,12; Авдий 3 Авдий 16ст. Кога този град е бил разрушен, не ни е известно. Християнски църкви е имало там през пети и шести векове, но от 536г. след Р.Х., историята нищо не споменава за него.
II. Една музикална дума, която се среща седемдесет и три пъти в Псалмите, и три пъти в Ав. 3:3,9,13. Тя се поставя на края на един период, на една строфа (станс), а понякога на края на едно предложение. Сега всеобщо се вярва, че тази дума се е употребявала, за да покаже едно кратковременно спиране на пеенето на някой Псалом, което време може би се е запълвало със свирене.
III. Една от жените на Ламех - Битие 4:19. Виж Ламех.