„Почитател или богопоклонник”, Деяния 16:1

Ученик на апостол Павел. Той бе родом от Дервия или Листра, два града които се намираха в Ликаония - Деяния 16:1 Деяния 14:6. Баща му бе грък, а майка му еврейка - 2Тимотей 1:5 2Тимотей 3:15. Поученията и молитвите на благочестивата му майка и баба, и проповядването на Павел, през първото му отиване в Листра (48г. след Р.Х.), убедиха Тимотей да прегърне служението на Господа, което той толкова украси. Той бе очевидец на Павловите страдания, и обичаше Павел, като отец в Христа - 1Тимотей 1:2; 2Тимотей 3:10,11. Когато апостолът се завърна в Листра (около 51г. след Р.Х.), братята се отзоваха добре за достойнството и благоразположението Тимотеево; а апостола го взе с него, и го обряза в Листра - Деяния 16:3. Тимотей започна усърдно да проповядва благовестието, и направи големи заслуги на апостол Павел, през всичкото му проповядване. Павел го нарича "любезно чадо", "брат", "сътрудник", "Божий човек", понеже никой не му е бил толкова привързан по сърце и по дух, колкото Тимотей - Римляни 16:21; 1Коринтяни 4:17; 2Коринтяни 1:1; 1Тимотей 1:2,18. И наистина, той бе избран от Павел, за да му бъде съпътник, сподели затварянето му в Рим - Евреи 13:23, и после бе оставен от него в Ефес, за да продължи и усъвършенствува делото, което Павел бе започнал в този град - 1Тимотей 1:3 1Тимотей 3:14. Вижда се, че Тимотей се е ползвал с голямо доверие и обич от Павел, и затова често се споменава от него с похвални думи - Деяния 16:1 Деяния 17:14 Деяния 18:15 Деяния 19:22 Деяния 20:4; 2Тимотей 3:10 2Тимотей 4:5.

1во и 2ро Послания към Тимотей. Първото послание до Тимотей, е написано от Павел, след първото си затваряне в Рим, когато остави Тимотей в Ефес, и отиде в Македония (67г. след Р.Х.) - 1Тимотей 1:2. Второто послание бе изпратено на Тимотей в северозападната част на Мала Азия, когато Павел бе повторно затворен, и очакваше мъченичеството си, (68г. след Р.Х.). Това послание, което апостола написа към края на живота си, за любезното си чадо в евангелието, най-последния плод на любовта му към него и към църквата, ние четем с дълбоки душевни вълнения. И двете послания, са най-драгоценни и най-поучителни съчинения за управлението и наставлението на всеки християнин, най-вече на Евангелските служители. Заедно с посланието до Тит, те съставляват трите "пастирски послания".