„Божият огън или топлина”, 1Летописи 4:26

Дете на молитва; прочутият Еврейски пророк и съдия - Деяния 3:24 Деяния 13:20. Той беше левит по рождение - 1Летописи 6:22-28, и син на Елкана и Анна, от Рама на планината Ефрем, северозападно от Ерусалим. Докато бил още малко дете, те го завели в Сило, и там бил отхранен в храма под грижата на Илий (първосвещеникът). Като бил посветен на Бога от рождението си, и предаден на назирейство, той започнал да получава съобщения от Бога, даже докато бил още дете - 1Царе 3гл., а след смъртта на Илий, е определен за съдия на Израил. Той бил последният и най-добрият от Израилевите съдии. Ние гледаме на характера и управлението му, с особено удоволствие и уважение. Когато той станал съдия, дванадесетте племена бяха отпаднали нравствено и политически. Той ги освободи от чуждото иго, управлява дързостно и безпристрастно, насърчаваше образование и истинна вяра, обедини племената, и ги въздигна в образоваността им. Тяхното искане на един цар, (предвид на старостта на Самуил, и на лошия характер на синовете му), показваше, че те нямаха вяра в Бога, и не искаха да се покорят на волята му. Въпреки всичко това, Той им даде цар "в гнева си" - Осия 13:11. Самуил помаза Саул за първият им цар, а по-късно и Давид, който в назначеното му време, щеше да заеме мястото на Саул, когото Бог беше вече отхвърлил. Докато беше жив, Самуил упражняваше голямо и твърде полезно влияние върху Израил, даже и върху самия Саул. Той основа "училищата на пророците", които продължиха за дълго време, и бяха твърде полезни. Той умря на деветдесет и осем години (1053г. преди Р.Х.), почитан и оплакан от целия народ. Даже и след смъртта му, злощастният Саул, оставен от Бога, когото той беше отхвърлил, искаше да получи съвета на пророка, посредством една запитвачка на зли духове. Бог благоволи да накара Самуил, да се яви с едно пророческо послание до Царя. В Псалми 99:6, той се сравнява с Мойсей и Аарон. Виж също така и Еремия 15:1; Евреи 11:32.