„Тези, които обичат конете”, Деяния 16:12

Град в проконсулска Македония, наречен така от Филип, Македонския цар, който го поправи и украси; отначало се наричаше Датос. Като Римско "поселение" основано от Август, той се ползваше с някои особени привилегии, които го правеха "пръв град на онази част от Македония". Но някои предполагат, че това твърдение в Деяния 16:12, означава, че той е бил първият град, където пътникът се е спирал след излизането си на пристанището му Неапол, от който Филипи е отстоял десет мили на северозапад. Тук, за пръв път в Европа, Павел проповядва евангелието (52г. след Р.Х.). Лидия бе първо покръстена; и църквата, която изникна тук, се отличаваше с отличните черти на тази великодушна и чистосърдечна християнка. За изгонването на предвещателния дух от една мома, Павел и Сила бяха хванати, жестоко бити и затворени. Но оковите им чудесно се развързаха, пазача им се покръсти, и им се позволи да заминат за Амфипол. Вижда се, че Лука е останал тук, и се съединил с Павел, когато дошъл за втори път във Филипи, през петото си пътуване за Ерусалим (58г. след Р.Х.) - Деяния 16:8-40 Деяния 20:3-6. Местоположението на този древен град е посипано сега с развалини.

Посланието на ап. Павел към Филипяните, е написано през първото му затваряне в Рим (62г. след Р.Х.), признателно и горещо удостоверява приемането на дара им чрез Епафродит, и непрестанната им любов към него; както и достойното им християнско поведение, и търпение в гоненията - Фил. 1:7,28,29, 2:12, 4:10-15. Виж и 2Коринтяни 8:1,2.