Имената в Библията / Хеврон

„Компаньон”, Битие 13:18

Един от най-старите Ханаански градове, съграден седем години преди Eгипетския град Танис, който бил столица на Долен Египет - Числа 13:22. В най-старите времена, Хеврон се наричал Кириат-арва (виж Арва) и Мамврий, и там било местопребиванието на Авраам, Исак, и Яков, където после бяха погребани - Битие 14:13-24 Битие 23:2-19 Битие 35:27. Под Исус Навин и Халев, евреите завоювали Хеврон от хананейците и енакимите, и после го прогласили Левитски град за прибежище - Исус Навиев 14:13-15 Исус Навиев 15:13 Исус Навиев 21:11,13; Съдии 1:10,20. Хеврон бил правителствено седалище на Давид през седемте години, когато той царувал само над Юдовото племе - 2Царе 2:3 2Царе 5:5. От този град, Авесалом повдигнал въстанието против баща си - 2Царе 15:9,10. Той се укрепил от Ровоам, и срещаме името му да се споменава след плена - Неемия 11:25, но в Новия Завет не се споменава никъде. Днес Хеврон е с 8,000 жители, от които около 600 са евреи, а останалите са турци и араби. Градът е съзидан в една дълбока долина и по близоседната й могила, на двадесет мили южно от Ерусалим, и 2,600 крака над морското равнище. Сегашното му име Ел-халил (приятелят), е името, което мохамеданите дават на Авраам, "Божият приятел"; и те се гордеят, че пазят гробницата на патриарсите, пещерата Махпелах. Над онази пещера, е съзидана една малка джамия, заградена с един зид 60 крака висок, който обема едно пространство 150 крака широко, и 200 кр. дълго. Явно е, че този зид е останал от древността, и може да се вярва, че стои на същото място на стария гроб. Други старовременни останки, са се опазили в два каменни водоема, от които по-големия е 133 кр. дълъг и толкова широк, и 21 кр. дълбок. Един от тях може да е "водоемът в Хеврон", където Давид обесил убийците на Исвостей - 2Царе 4:12. Градът има девет джамии и две синагоги. Улиците му са тесни; къщите му каменни, с плоски стрехи и малки сводове. Там се правят големи количества стъклени лампи, гривни и пръстени, произвежда се сухо грозде и петмез. Около градът местата са плодородни, и в тях стават хубави лозя, маслини, и дебела паша.