„Благодат”, Лука 2:36

I. Благочестивата жена на Елкана - един левит от Раматаим-софим, и майка на Самуил (1155г. преди Р.Х.). Тя усърдно се молела на Бог да и даде дете, което след това доброволно посветила според оброкът си на Божията служба. След Самуил по благословията на Бога се сдобила с трима други сина и две дъщери - 1Царе 1:1- 1Царе 2:21.

II. Дъщеря на Фануил от Асировото племе, която била омъжена млада, но оставена вдовица след 7години и оттогава посветена на служба на Бога. Тя присъствувала постоянно на утрешните и вечерните жертвоприношения в храма, и там в дълбока старост била честита да види Спасителя, когато бил още бебе и да извести по Божие вдъхновение идването на обещания Месия на мнозина, които искали да го видят - Лука 2:36-38" class="ToolTip"> Лука 2:36-38.

III. Еврейски първосвещеник - Лука 3:2, Йоан 18:13-24; Деяния 4:6. За него се споменава в Лука, че е архиерей заедно с Каиафа, зет му. Отначало е определен на тази служба от Квириний, управителя на Сирия (около 7 или 8г. след Р.Х.), но след това е лишен от нея. След различни промени, службата е дадена на Йосиф, наречен още Каиафа, зетят на Анна, (около 25г. след Р.Х.), който я е извършвал до 35 или 36 година след Р.Х. От горепосочените стихове в Новия Завет е явно, че Каиафа е действителния архиерей, а Анна като негов тъст, а може би и като негов наместник; и понеже той сам (Анна) преди това е бил архиерей, имал голямо влияние и власт, и затова е можел по право да се нарича още архиерей заедно с Каиафа. Христос е доведен първо при него през нощта когато бил хванат. Той още участвал с Каиафа в председателството на Синедриона (Юдейският народен съвет), който съди Петър и Йоан - Деяния 4:6.