„Град”, Числа 21:15

Син на Амрам и Йохаведа от племето на Левий, брат на Мойсей и Мариам - Изход 6:20. Роден около 2430г. след създанието на света и 1574г. nреди Р.Х. Той е три години по-голям от Мойсей - Изход 7:7, и стана негов тълкувател и помощник при извеждането на Израил от Египет - Изход 4:16. Жена му се казвала Елисавета - дъщеря на Аминадав, а синовете му: Надав, Авиуд, Елеазер и Итамар. Той бил на 83 години, когато Бог го призовава да се присъедини към Мойсей в пустинята при Хорив. Помогнал заедно с брат си на израилтяните при излизането им от Египет - Изход 4 Изход 16гл. Подпирал му ръката в боя срещу Амалик - Изход 17 гл., и възлязъл на Синай с него за да види славата на Бога - Изход 24:1,2,9-11.

Аарон се отличи най-много с това, че той и неговото мъжко потомство били избрани за свещенство. По Божия заповед, той бил избран за първия велик свещеник - Изход 28 и 29гл.; Левит 8гл., и по-късно бил потвърден в службата си чрез погубването на Корей и неговите другари; чрез посредничеството му при спирането на язвите; и чрез преобразяването на жезъла му - Числа 16 и 17гл. Той бил верен и самопожертвователен в служението си, и смирено понесъл загубата на синовете си Надав и Авиуд от Бога - Левит 10:1-3. Обаче няколко пъти паднал в големи грехове: направил златното теле на Синай - Изход 32гл.; присъединил се към Мариам в повдигането и против Мойсей - Числа 12гл.; и с Мойсей не се покорил на Бога при Кадис - Числа 20:8-12. Поради това Бог не му позволил да влезе в Обетованата земя, но умрял на планината Ор в Едом - четиридесет години след като излязъл от Египет на възраст 123 години - Числа 20:22-29 Числа 33:39. Във Второзаконие - Второзаконие 10:6, се казва, че е умрял в Мосера, от което е вероятно да се е възкачил на планината Ор. Арабите и до днес смятат, че знаят къде е гроба му и продължават да го почитат.

В служението си като свещеник, Аарон е много добър образ на Христос, понеже бил призван от Бога и помазан; като носел имената на племената на гърдите си; като им казвал каква е Божията воля чрез Урим и Тумим; като влизал в най-святото място в деня на умилостивението, "не без кръв"; и като ходатайствувал за Божия народ и го благославял. Виж Свещеник.