„Пустиня”, 3Царе 10:15

Намира се на западната страна на Азия, югоизточно от Юдея. Простира се на 1500 мили от север към юг, и 1200 мили от изток към запад. На север граничи със Сирия, на изток с Персийския залив и реката Ефрат, на юг с Арабско море и Бебелманделските проливи, и на запад с Червено море, Египет и Палестина. Арабия се разделя от географите на 3 части: Пустинна, Камениста и Честита.

Пустинна Арабия представлява широка степ или издигнато пространство от пясък с малко хълмове и редки растения. На запад граничи с Галаадските планини, а на изток с реката Ефрат и се простира на юг. Заема страната на Итурея на Исмаиляните, на Кидарския народ и на други, които не са имали градове, къщи или постоянни жилища, но са живели само в шатри. На днешния Арабски език, такива скитници се наричат Бедуини. Когато Павел казва, че "Отишъл в Арабия и се е върнал пак в Дамаск", той има предвид северната част на Пустинна Арабия, която се намира близо до територията на Дамаск - Галатяни 1:17.

Камениста Арабия се намира на юг от Палестина, и нейна столица е била Петра. Виж Села I. Тази страна е заемала южните едомци, амаличани и пр., народи, които сега са познати под общото име Аравийци. В тази страна са били Кадис-варни, Герар, Вир-савее, Фаран, Арад, Дедан и пр., още полуострова на Синайската планина и Мадиамската земя. Тази част от Арабия, въпреки че е по-малка от другите е забележителна с историческите си събитиеия. Патриархът Йов е бил запознат с местата и. При Хорив Мойсей видял горящата къпина и Илия чул "тих и нежен глас". В тази "голяма и страшна пустиня", от планината Синай до Обетованата земя, евреите изгубили 40 години в скитане.

Честита Арабия се намира още по на югоизток, като граничи на изток с Персийския залив, на юг с океана между Африка и Индия, и на запад с Червено море. Понеже тази страна нямала пряка връзка с Палестина, тя не се споменава в Библията толкова често колкото първите две. Савската царица, която посетила Соломон - 3Царе 10:1, е вероятно царица на една част от Честита Арабия. Тази страна била много богата най-вече с благоуханни масла. Сега се нарича Хеджас, Емен и пр. Днес тя се слави много поради градовете Мека и Медина, които се намират на нейна територия.

Според местните историци имало две Арабски поколения: онези, които водят своя произход от първобитните жители на земята и онези, които считат Исмаил за техен прадядо. Южна Арабия била населена отчасти от Хус и синовете му, потомци на Хам, които населявали още и съседното приморие на Африка, и отчасти от потомците на Сим, особено Иоктан - Битие 10:25-26. Исмаил - Битие 25:13-15, и шестте сина на Авраам от Хетура - Битие 25:2, заедно с потомството на Исав и на Лот, населявали онези страни от Арабия, които били по-близо до Юдея. Поради промените, които станали през четиридесетте века, е невъзможно да се изброят основните източници на многочислените Арабски племена, които произлезли от тях. Тези племена имали свои предания и особености и непрестанни противоречия. Въпреки това те са от едно поколение и са един народ, различаващ се от всички други. Единственото общо разделение е между онези, които живеели в градовете, както в Южна Арабия и онези, които живеели в полетата и в пустините. Последните винаги се преселвали от едно място на друго, живеели в шатри, и отивали там където имало вода и паша. Често те били разбойници. Всяко племе било разделено на малки общества, на които един шейх или родоначалник е бил главатар. Такива били Бедуините.

В стари времена арабите били идолопоклонници и звездопоклонници. Сега те се наричат Мохамедани, но не държат здраво вярата. Смесени с други народи и с малки изключения свободни от всяко чуждестранно влияние те пазели старите си обичаи с голяма преданост, и изучаването на тези обичаи помага много за изяснението на Библейските истории. Техният език се говори и до днес с голяма чистота и понеже е много близък до Еврейския, той допринася много в изучаването на Старият Завет.