„Червен”, Битие 25:30

I. Червен, другото име на Исав, по-стария Исааков син. Това име може да му е дадено заради червеното вариво, за което той продаде първородството си, "това червеното" - Битие 25:25-30. Виж Исав.

II. Земята на Едом, или планината Сиир, която първоначално се простирала от Мъртво море до Елатския залив на Червено море, и обгръщала едно пространство земя около сто мили (160,93км.) на длъж, и петнадесет (24,139км.) или двадесет (32,186км.) на шир. По-късно тя се разпростряла по-на юг от Юдея.

Голяма част от Едом е заета от дълга верига планини, която се намира между голямата песъчлива долина Ел-Гор и Ел-Араба на запад (виж Йордан), и Аравийската пустиня на изток. Северният склон на тази верига сега се нарича Джебал, (виж Гевал), а другата Джебел Шира. Цялата верига е насечена от долове, които се падат по долу от високата пустиня на изток от Араба. В тази страна се намират развалините на много села и градове отдавна разорени, и много извори и плодородни долини, които свидетелстват за едновременната и производителност - Битие 27:39. Столицата на Източен Едом е била Востра, но главната столица на Едом е бил град Петра или Села, което ще рече Каманакът, защото онзи град е бил издялан от скалите на планината. Сега носи името Вади Муса, Моисеевата долина. Виж Села I.

Първите жители на тази земя са се наричали Хореяни, но по-късно на мястото им се заселили Едомяни - Битие 14:6 Битие 36:21; Второзаконие 2:12,22. Едомяните, както показва името им, са потомци на Едом, или Исав, Якововия брат - Битие 36:6-9. Те са управлявани от князе, ст. 15, а след това от царе, ст. 31. Виж и Изход 15:15, и Числа 20:14. Израилтяните като приближили от Египет към западните предели на Едом, решили да преминат през онази страна мирно и спокойно, да стигнат до Моавската земя, но мирен преход не им се удало. Виж Изход. Бог им заповядал, да поддържат приятелски взаимоотношения с братята си, Исавовите потомци - Числа 20:14-21; Второзаконие 2:4-7 Второзаконие 23:7. При все това, неприятелските действия били неизбежни. Саул се увлича в бой с тях - 1Царе 14:47, но те си останали независими до Давид, който ги покорил, за да се изпълни пророчеството Исааково, че Яков ще стане господар на Исав - Битие 27:29; 2Царе 8:14; 3Царе 11:15; 1Летописи 18:11-13. Едомците носят подчинеността си много нетърпеливо, и в края на Соломоновото царуване, Адад, Едомския княз, който от ранна възраст живял в Египет при Фараона, се върнал в отечеството си, където се припознава и провъзгласява за цар - 3Царе 11:14-22. Вероятно, обаче, той станал цар само на Източен Едом - 3Царе 22:47, защото едомяните на юг от Юдея, останали поданници на Юдейските царе до възцаряването на Йорам, против когото възстават - 2Летописи 21:8, за да се изпълни втората част на Исааковото пророчество - Битие 27:40. Амасия, Юдейския цар, поразил едомяните, и избил 1000 мъже от тях, а други 10,000 хвърлил в един дол - 4Царе 14:7; 2Летописи 25:11,12. Но тези завоевания не се оказват дълготрайни. Когато Навуходоносор обсадил Ерусалим, едомяните се присъединили към неговата сила, и го насърчили да срине самите основи на града, но жестокосърдечието им не останало за дълго време ненаказано. Пророците предсказват погиването на Едом - Еремия 49:7; Езекил 25:14; Авдий 1:3,4; Малахия 1:3,4. Минали пет години от превземането на Ерусалим, и Навуходоносор смирил всички народи около Юдея, а най-вече едомяните, въпреки че не ги завел в плен; по-късно те се преселили в Южна Юдея, но и оттам Йоан Иркан ги изместил, съвсем ги покорил, и ги принудил да приемат обрязването и закона. Те останали поданници на следващите Юдейски царе, до съсипването на Ерусалим от римляните. Историкът Йосиф разказва, че 20 хил. от тях са повикани на оръжие за защитата на града, но те се предали на грабеж и убийство. Най-накрая едомяните са погълнати от набатейците, потомци на Набаиот, син Исмаилов. Едомяните от начало са многобройни и силни, и поминъкът им е сухопътна и морска търговия, а също земеделие и скотовъдство - Числа 20:17. Но нито яките им крепости - Еремия 49:16,17, нито боговете им - 2Летописи 25:20, могли да предпазят онази богата и цветуща страна да стане пустиня, и да ознаменува истинността на пророческите словеса.