„Звезда или планетата Венера”, Естир 2:7

Персийското име, с което назовават Адаса, дъщеря на Авихаил от Вениаминовото племе. Баща и със семейството си предпочел да остане в Персия, въпреки че пленените юдеи получили от цар Кир позволение да се завърнат в Юдея. Вероятно момичето е родено в Персийската земя, около 500г. преди Р.Х. След смъртта на родителите и, братовчед и Мардохей я отгледал и възпитал като своя дъщеря. Когато Персийския цар Асуир се разделил с царица Астин, в царството издирили най-прекрасните девици. Естир намерила благодат пред царя и станала царица. Високото и положение и дава възможност да направи една неоценима добрина за народа си, който тогава е твърде многочислен в Персия. Тя го избавила от сигурна смърт, затова юдеите и до днес празнуват избавлението си на празника Пурим. Много вероятно е библейското име Асуир да съответствува на историческото Ксеркс.

Книгата Естир, винаги се е приемала за канонична и от юдеи, и от християни, въпреки че някои приложения на тази книга са апокрифни, не е известно обаче кой е нейния автор. Някои я приписват на Ездра, други на първосвещеника Йоаким, а трети на Мардохей. Това последно мнение се подтвърждава от самата книга. Всичко в нея показва, че тя е писана в Персия, от някой, който е очевидец на събитията, които са описани. Книгата представя една живописна картина на Персийския Двор и на неговите обичаи, но е еврейска по дух и съдържание. Тя спомага за разясняване на чудотворното провидение на Бога, на неговата власт над човешките страсти, на неговия праведен съд над грешниците и грижите, които полага за заветния си народ, когото в самото му робство, въздига над враговете му.