„Почерняване или чернота”, Деяния 8:27

Едно от големите царства на Африка, за което често се споменава в Св. Писание. Етиопия, е лежала на юг от Египет, на реката Нил. Тя е имала за предели на север Египет, близо до водопадите при Сина; на изток - Червено море и може би част от Индийския океан; на юг - вътрешните страни на Африка; на запад - Либия и пустините. В нейните предели влизали сегашните Нубия или Сенаар, и Абисиния. Главният град на Етиопия е бил Мерое, разположен на съименния си остров, между Нил и Астабора, сегашната Таказе, близо до Шенд - Исая 18гл.; Софоний 3:10. Северната част на Етиопия, или Мерое, се нарича Сева по името на най-стария от Хусовите синове - Битие 10:7. Тази земя е била хълмиста на някои места, а на други песъчлива, но като цяло напоявана и плодородна. Етиопия е въртяла голяма търговия с ебен, слонова кост, аромати, злато, скъпоценни камъни и др. Историята на тази страна е смесена с историята на Египет, и двете страни често се споменават заедно в Библията - Исая 20:3-6 Исая 43:3 Исая 45:14; Езекил 30гл.; Даниил 11:43.

Някои са на мнение, че Зара "Етиопянинът", който нападнал Юда през царуването на Аса, (около 944г. преди Р.Х.) - 2Летописи 14:9-15, е Египетски цар от Етиопска династия. Други мислят, че той е бил Етиопски цар и владетел и на двете страни на Червено море. Последното мнение изглежда по-достоверно, и се подкрепя от това историческо събитие, при което Зара отишъл в Палестина, без да мине през Египет. Етиопската царица Кандакия, чийто съкровищник се споменава в Деяния 8:27, може да е била царицата на Мерое, където царували няколко царици подред, и се именували с името Кандакия. Християнството намерило много последователи между етиопяните, и рано в четвърти век цялата Библия е преведена от гръцки на стария Етиопски език.