„Изобилие”, Псалми 132:6

Една прочута река в Азия, която извира от гористите планини на Армения, тече по пределите на Кападокия, Сирия, Пустинна Арабия, Халдея и Месопотамия, и се влива в Персийския залив. Според изследователите, Ефрат се съединява с Тигър на едно място, което се нарича Курна, и така образува реката Шат-ел-Араб. Пет мили по-надоло от съединяването на двете големи реки, в Шат-ел-Араб се влива откъм североизток Керха, на която коритото е дълго повече от петстотин мили. В Шат-ел-Араб сега се влива и друга голяма река, Куран, която едно време е текла през друго корито, и се е вливала в Персийския залив. Според мнението, което поставя Едемската градина при съединяването на Тигър и Ефрат, тези реки могат да се считат като четирите реки на Рая. Лесно е да предположим, че Куран някога както и сега се е вливал в Шан-ел-Араб. Св. Писание на много места назовава Ефрат просто "реката" - Изход 23:31; Исая 7:20 Исая 8:7; Еремия 2:18, или "голямата река", и я определя за източна граница на земята, която Бог обещава на евреите - Второзаконие 1:7; Исус Навиев 1:4. Подобно на Нил, тя прелива бреговете си през лятото, когато снегът по планините на Армения започне да се топи.

Ефрат е една забележителна река в Библейската география, защото тя е служила по някога за най-далечен източен предел на Израилската земя. Египет, при царуването на Фараон Нехао, се простирал до западния бряг на Ефрат. Тази река е около хиляда и осемстотин мили на дължина, и в течението си следва към югоизток, както и Тигър. По равните и бреговете има много градове. Вижда се, че на ширина тя се простира от сто и двадесет до хиляда и двеста лакти. Ефрат не е особено подходяща за плуване на кораби, и сега по нея плуват само леки кораби.